— Спиш ли, Инге? — попита тя шепнешком.
— Не.
Отговорът прозвуча безсилно и Фрици го възприе като покана да приседне на края на леглото.
— Искаш ли да хапнеш нещо? Останаха малко загорели и пресолени бъркани яйца, но съм готова да ти направя сандвич.
— Не съм гладна.
— Мога ли да направя нещо за теб?
— На мен ли се смеят?
— Смеят се, защото са пияни до козирката. Ханс и Гейбъл се смеят и защото днешната случка ще замени тяхната история с кучешкия камшик и двамата отново се обичат.
Фрици поклати глава. Понякога смяташе всички мъже, по принцип и без изключение, за гадняри.
— Много съжалявам, Инге. Толкова ми е мъчно за теб…
— Ти не си виновна. Вината е само моя. Явно не мога да задържа никого. — Фрици чу в мрака сухо изхълцване. — Не мога да задържа дори гадняр като Райбетанц. Мислех си, че другите жени не го искат. Честно ти казвам, ако имах избор, и аз нямаше да го искам.
— Това е знак, Инге — зашепна настойчиво Фрици. — Длъжна си отново да опиташ в киното. Бракът не е за теб. Онзи тип Райбетанц не е за теб. Инге Райбетанц — звучи ужасно тъпо!
— Фрици, аз няма да постигна нищо в киното. Миналата седмица бях в „Бабелсберг“ и един ми предложи пари, но не за статистка… — Отново се чу сухо хълцане. Звучеше много болезнено. — Не знам какво да правя. От мама слушам само обвинения. Иска да спи с наемателя, а аз й преча. Къде да ида? Ако стана продавачка, няма да мога да си плащам дори частта от наема, а заплатата на манекенка е нищожна. Всички пари отиват за козметика и за косата.
— Ще спиш при мен на дивана — предложи Фрици. — Ще се сместим някак. Ще си боядисаш косата и ще започнеш отначало.
— Браво на теб, невинно агънце. — Инге въздъхна тихо. — Може пък да ме вземат за касиерка. Тогава поне ще виждам редовно прекрасния Боймер.
Боймер ли? Как не се сети веднага!
— Знаеш ли, аз имам телефонния му номер! Ханс ми го даде и заръча да се обадя. Увери ме, че щял да помогне. Сега ще помогне на теб!
Фрици скочи, върна се в дневната и без да погледне Ханс и Курт, които тъкмо си припомняха с много смях какво били направили миналото лято на Ванзее и как всичко се объркало, без да обърне внимание на Роза, който искаше да я попита как е Инге, намери, каквото търсеше, и бързо се върна в спалнята при приятелката си. Гордо й подаде измачканата визитка.
— Тайният му личен номер. Утре ще се обадиш и ще кажеш, че си приятелка на граф фон Келер. Боймер и Ханс се познават чрез брата на Роза. Ще се позовеш на Ханс и Боймер сигурно ще ти помогне.
— Не, Фрици, няма да го направя. На никого няма да се обадя. Няма да понеса още една пропаднала надежда. Изтощена съм.
— Но… — заекна Фрици. — Не може просто да се откажеш.
— Мога. Достатъчно дълго се борих. Ще си потърся място като служителка в киното и ще остана там. Въпреки това ти благодаря, невинно агънце. — Подаде й скъсаната визитна картичка. — Върни се долу. Ако се съди по шума, мъжете си тръгват.
— Инге, не си струва да страдаш за онзи мръсник Райбетанц. Не бива да пролееш и една сълза за него.
— Знам, но той беше последната ми надежда, разбираш ли? Навярно човек може да се изправи само ограничен брой пъти, а аз изразходвах своите. Нямам повече сили. — Инге опря глава върху бедрото на Фрици, позволи й да я помилва по косата. — Даже не ме боли. Просто съм уморена.
Фрици кимна в мрака и продължи да гали Инге по главата, докато дишането й се успокои. Тогава стана, прозя се и слезе в дневната — само за да установи, че леглото й е заето. Рози тъкмо завиваше с одеяло Ханс и Курт, които се бяха сгушили един в друг, за да си отспят пиянството.
— Не казвай нищо — помоли го Фрици и посегна към палтото си. — Ще спя в леглото на Гейбъл.
9 глава
Фрици спа много лошо. Навярно заради все още влажните чаршафи и заради вълнението от предстоящото прослушване. През половината нощ размишляваше върху предложението на Курт. Колкото повече мислеше, толкова по-малко знаеше какво да прави. Нямаше как да отрече, че Курт е най-красивият мъж, когото е срещала, освен това беше мил, забавен, отличен танцьор. Тя го харесваше и много искаше да му помогне. Това обаче не означаваше да се омъжи за него!
Освен това през последната година той беше употребил повече жени, отколкото Ханс — машинописки, а това не бе добра предпоставка за брачна вярност. Решението дойде едва на зазоряване: най-добре да отложи отговора. Навярно ще й е по-лесно да реши, когато Ханс замине за Париж и няма да вижда постоянно рошавата му глава, нищо няма да й напомня какво е можела да има. С това прозрение тя най-после заспа, но само след половин час я събуди будилникът. Прослушването започваше в дванайсет и навярно щеше да продължи до късно през нощта — зависи колко момичета ще се явят. Често се случваше да не изслушат никого, защото ролята вече беше дадена, тогава цялото пътуване се оказваше напразно.