Напразно пътуване? Изведнъж се сети за тъпия Густав и приятелското му посещение. Веднага трябваше да му откаже. Странно, вече не изпитваше гняв, просто нямаше желание да скучае с него два дни или дори по-дълго и да се прави, че не й е напълно безразличен. Докато се влачеше с тези мисли и вдишваше свежия въздух на потъналата в утринна мъгла градина, Фрици неочаквано прозря нещо. Не искаше ролята. Вече не се вълнуваше от възможността да види името си върху киноплакат… или където и да било другаде. Сравни своите желания с усилията и копнежите на Инге и се засрами. Цялата история с актьорството беше само заместител. Тя искаше да пише: кратки статии, фейлетони и най-вече сценарии. Първата сцена беше вече в главата й. Ще я разиграе в също такава подивяла градина — градината като символ на подсъзнателното, протагонистката отива да се срещне с баща си, инвалид от войната, после веднага поглед назад.
Фрици нямаше никакво желание да отиде на прослушването. Предпочиташе да се скрие някъде с вярната си пишеща машина и да нахвърля мислите си на хартия. За съжаление беше невъзможно. Курт неколкократно бе изслушал плановете й за Грушенка и би било нечестно просто да не отиде.
— Добро утро — поздрави Ханс откъм кухненската маса, когато Фрици отвори вратата на градинската къщичка, вдигна пръст към устните си и посочи с брадичка яркожълтия диван, където Курт все още спеше, свит на кълбо. — Роза направи кафе. На печката е.
— Чувстваш ли се така, както изглеждаш? — попита съчувствено тя и напълни чашата си с черна като нощта течност, от която се вдигаше пара.
— Не е възможно да изглеждам толкова зле, колкото се чувствам — простена Ханс и си запали цигара. — За всичко е виновно идиотското шампанско. Никой почтен мъж не понася шампанско, то е за гейове и за французи.
— Как е Инге?
— Зле, но все пак е по-добре от вчера. Роза и Влад се съгласиха да я откарат вкъщи. Ще си поговорят с майка й. Инге умира от страх, защото е развалила годежа и майка й ще побеснее. Не ме гледай така, тя изрично отказа да те изчака. Опасява се да не пропуснеш прослушването. — Ханс отпи мъничка глътка кафе и се оплака жално: — Много ми е лошо! Никога вече няма да пия шампанско и червено вино. Всичките тези чуждестранни питиета са отрова!
— Тогава в Париж ще станеш въздържател, значи — установи не без злоба Фрици и започна да си черви устните. — Кога заминаваш?
— Ще видим. — Уморен, Ханс отпусна глава върху плота на масата. — Роза даде ли ти книгата от мен? „Хотел Савой“ на Рот.
— Даде ми я, благодаря. Защо не поспиш още малко?
— Твърде съм зле, за да спя. Освен това съм нервен. — Той отново пийна малко кафе и попита с надежда: — Погледна ли вътре?
Не беше, но не искаше той да си помисли, че не цени подаръка му. Все пак бе положил усилие да й избере книга и да я плати с трудно спечелени пари. Затова реши да излъже.
— Много хубава книга. Йозеф Рот винаги е много добър. Употребява чудни епитети.
— Още нещо? Какво ще кажеш за Грегор Замза?
Погледна я подканващо и тя допълни:
— Фигурите са много жизнени, както винаги.
Какво общо има Грегор Замза с Рот, учуди се тя, той беше от разказа на Кафка „Преображението“! Защо не бе прочела поне текста на корицата? Ще навакса пропуснатото, докато чака прослушването. Ханс обаче остана доволен от отговора й. Или поне в момента си имаше други грижи.
Беше ужасно блед, луничките му изпъкваха. Явно едва се владееше.
— Ще се прибера. Повръща ми се и предпочитам да съм сам. Желая ти успех на прослушването. Ще мисля за теб.
Организаторите очевидно не бяха очаквали такъв наплив, но Фрици не можеше да се отърве от чувството, че зад това се крие добре направена сметка. В малката стъклена стая, прилична на кафез, се бяха натъпкали поне трийсет жени. Разполагаха с точно пет стола и с една бутилка вода, която при влизането на Фрици беше вече празна. Още на вратата се запита дали да не си тръгне. Ще каже на Курт, че вече са дали ролята на друга. После обаче се почувства страхливка и се намести до едра брюнетка край стената. В такава обстановка й беше невъзможно да чете — вместо това се замисли за пътнишкия влак на Бен и неволно се ухили. „Жената е нещо с миризма.“ Тук въздухът беше наистина плътен, с нож да го режеш, вонеше на парфюм, пот и цигари. Брюнетката до нея прелистваше с демонстративно скучаещо изражение клюкарско списание, две момичета с късо подстригани синьо-черни коси си шепнеха тайнствено и почти всички присъстващи се гримираха, въпреки че лицата им бяха заприличали на маски.