От време на време някой отваряше вратата, жените се разтреперваха и заговаряха възбудено, но досега се появяваха единствено нови, изпълнени с надежда кандидатки и си проправяха път с лакти.
Фрици въздишаше вътрешно. Вече беше сигурна, че филмовият бранш не е за нея. Ако имаше поне хартия и молив, щеше да поработи върху сценария си. Защо не бе помислила да си вземе? Може би не бе зле да опита с четене. Часовникът показваше един, защо не започваха? Хвърли поглед към клюкарското списание на съседката и се вцепени: на челната страница бяха сложили снимка на Кински. Не я познаваше, но прочете името отдолу: Паулина Кински и годеникът й, стоманеният магнат Томас Метенкамп, посещават Скалата. За съжаление снимката беше твърде неясна, Фрици видя само извънредно слаба женска фигура с наметка от норка, с огромен диамант в черната коса, блестящ под светлината на светкавиците, както и широкоплещест, доста възрастен мъж, сякаш току-що чул ужасна новина — поне ако се съдеше по наполовина измъченото, наполовина гневно изражение на лицето му.
Някой отново отвори вратата и начинът на отварянето сигнализира влизането на важна личност, Фрици остана малко разочарована, защото носителят на надежда се оказа мъж с кръгло лице, облечен в смачкано сако с колан.
— Всички ли сте за прослушването за Грушенка? — попита той. Нещо в неприятно носовия му глас напомни на Фрици за стария й зъболекар и тя изпита ужас. Приликата беше толкова голяма, че тя изобщо не се изненада от следващия въпрос: — Тук ли е госпожица Лак? Елфриде Лак?
При зъболекаря винаги съобщаваха името й.
— Аз съм — отговори тя и едва тогава осъзна по реакцията на заобикалящите я, че в момента се случва нещо необикновено. Погледите на другите момичета варираха от неприкрита завист до дива омраза.
— Елате с мен — изкомандва мъжът в спортното сако и даже галантно й отвори вратата. Отвън чакаше друг мъж, по-едър и по-млад от първия. Без да обърне внимание на Фрици, той заяви:
— Ама че гадно беше яденето днес в стола. Сигурно ще ме хване запек.
— Опитвал ли си с чай от резене? — отзова се с готовност мъжът в спортно сако и даде знак на Фрици да върви след тях. — Знаеш ли, наскоро говорих с Хайнце от осветлението, той е изпробвал какво ли не, ходил по лекари, но единствено чаят от резене го облекчавал донякъде.
— На мен лаксинът ми действа добре. Само че от него отделям газове. — Без да спре, непознатият огледа Фрици и отново се обърна към другия: — Значи това е малката, която ще вземе ролята? Винаги съм си представял Грушенка руса и със стройни крака.
— Отде да знам! — вдигна рамене мъжът със спортно сако. — Нали ги знаеш изисканите господа! Както ми бе казано, сутринта Боймер се е обадил и е заявил, че щял да снима филма само ако Елфриде Лак изпълнява ролята на Грушенка. Хьофген му отговорил, че за него няма значение. И без това малката била първа в списъка му, защото приятелят му, онзи певец, го бил посъветвал да вземе нея.
— Елфриде Лак? Как е възможно човек да се казва така? Нужен й е псевдоним!
Фрици спря. Сърцето й биеше до пръсване. Беше й невъзможно да върви и да говори едновременно. Все пак събра сили и подхвана задъхана:
— Моля да ме извините, явно е станало недоразумение. Моето име е Инге Коп, госпожица Лак е най-добрата ми приятелка. Тя не се чувства добре и реших да се явя вместо нея и да ви попитам имате ли нещо против да дойде при вас утре сутринта. Всъщност възможно е и след два часа!
— Искам да видя Курт, Джони Гейбъл. Тук ли е? — попита Фрици мършавия мустакат мъж зад бара в „Под липите“.
Гарвановочерните му вежди се събраха неодобрително.
— Гейбъл вече има посещение.
— Кой е при него?
„Дано не възнамерява да остане дълго“, помоли се Фрици. Искаше бързо да каже онова, което възнамеряваше. През целия път към града преговаряше и изглаждаше монолога си, макар че всичко се свеждаше до: „Не знам, искам да ти помогна, но ми е нужно време за размисъл.“
Всъщност защо просто да не го попита: „Какво ще направиш, ако видиш сламка да се дави в отводнителната шахта?“.
— Нямам представа как се казва госпожицата — изтръгна я барманът от мислите й. — Дребничка, чернокоса, посещава го често.
— И двамата постоянно се карат — допълни минаващият келнер и доверително намигна на Фрици. — Иди зад сцената. Сама ще забележиш, ако не е подходящо.