Тя кимна и последва посоката на протегнатата му ръка. Зад сцената означаваше натрапчива миризма на прясно смляно кафе, на леко загорял сладкиш, на мазнина за пържене и на нещо неопределимо, което й напомни кабините за преобличане в градския басейн. Освен това беше ужасно задимено. Тук пушеха всички, с изключение на един-единствен мъж — облегнат на стената, той дъвчеше сламка и четеше вечерния вестник. „Навярно е саксофонистът, отказал пушенето заради жена си“, помисли си Фрици и се обърна към него:
— Коя е гардеробната на Гейбъл?
— Гардеробна ли? Имаш предвид къде си оставя дрехите?
— Имам предвид къде се преоблича и къде е в момента — уточни тя и непушачът посочи с пръст надолу.
— Слез в мазето. Гардеробните са нещо изискано, тук няма такива. Върви наляво, мини покрай кухнята, влез през вратата с рисунка на гола жена и слез по стълбата.
Нямаше как да сбърка вратата, защото някой бе положил големи усилия да нарисува жена в естествен ръст, чиито гърди гордо се противопоставяха на законите за силата на тежестта, Фрици се запита дали да почука, но в крайна сметка реши просто да влезе. Глупаво беше да чука на вратата към мазето.
— Ехо? — извика тя при вида на осветената с газ стълба, но само след няколко стъпала чу хълцане, последвано от гласа на Курт:
— Толкова е типично за теб. Обаждаш се на Ханс, докато аз спя в съседната стая, а понеже аз отказвам да те прегърна за благодарност, започваш да ревеш.
— Изобщо не рева — отвърна жената, въпреки че гласът й беше натежал от сълзи. — Хиляда пъти съм ти обяснила как стоят нещата. Щях да му се обадя дори да бях в леглото с теб. Проклетнико, ти много добре знаеш къде ми е проблемът! Докато не убием баща ми, няма да притежавам дори един-единствен пфениг и след като ти отказваш да отстраниш стария, аз съм длъжна да се правя на послушна дъщеря, в противен случай ще завещае наследството ми на морската спасителна служба. За да е спокоен, баща ми се нуждае от зет — от почтен мъж, не от певец по кръчмите, който не е завършил дори реално училище и на всичкото отгоре е евреин. Хиляда пъти ти обясних и защо предпочитам Ханс. Той се нуждае от парите ми, финансовата зависимост е много приятно нещо, особено когато човек се намира от правилната страна.
— Добре, но нали се бяхме разбрали за Метенкамп? Той е обратен, нали знаеш? Нима искаш да ти повярвам, че ще се омъжиш за Ханс само за да го направиш финансово зависим? — Проехтя подигравателен смях, стените върнаха ехото многократно. — Колко си жалка!
— Добре, унижавай ме. Ти ли ме наричаш жалка? А ти с колко жени преспа през последния месец? Можеш ли изобщо да ги преброиш? Дойдох в Берлин само заради теб, вече не протестирам дори когато излизаш с колата ми, а после намирам в купето пудриерата на поредната никаквица! Знам, знам, става дума за платоничната ти приятелка! Позволи ми да се посмея!
Отново прозвуча нерадостен смях, този път по-висок, после жената продължи с треперещ от отчаяние глас:
— С нея ли прекара последните две нощи? Сериозни ли са отношенията ви? Красива ли е? По-красива от мен? Но ти не я обичаш, нали? Не си й направил бъркани яйца, нали? Моля те, не ме напускай! Какво ще правя без теб? Имам само теб. Имай и други жени, колкото искаш, само не ме напускай!
— Не съм й направил бъркани яйца, как бих могъл! — Гейбъл изрече лъжата без никакво колебание и веднага продължи: — Двамата само си говорим. Не съм я докоснал. Никоя жена не ме привлича, само ти. Ела тук, Лина.
— Колко си гаден, какъв си подлец! — В гласа на жената имаше повече отчаяние, отколкото гняв. — С каква радост бих те напуснала… само да знаех как!
— Ние с теб си принадлежим. Като Моби Дик и капитан Ахав, помниш ли?
— Като Ахав и кита! Да, ние с теб си принадлежим завинаги — изхълца жената.
Фрици, която до този момент беше слушала вцепенена, реши, че е настъпил моментът да се оттегли безшумно. Ужасно се срамуваше заради подслушването и в никакъв случай не желаеше да чуе как двамата ще се помирят. Тъкмо щеше да въздъхне облекчено, когато проклетото последно стъпало изскърца високо.
— Има ли някой? — извика Гейбъл.
Фрици избра най-недостойния изход: бягството. Светкавично отвори вратата и изскочи в коридора, блъсна саксофониста, замалко не се спъна в един захвърлен контрабас, мина като вихър покрай ругаещ келнер с табла и излезе на улицата. Валеше проливен дъжд и дишайки тежко, тя се потопи в навалицата от чадъри и дъждобрани.
Справи се. Избяга. Поне на първо време.