Все още сме в „Рупински“. Поднасят ти десерта. В чинийката намираш червена кожена кутийка със златния герб на Савицки. Няма да ти опиша съдържанието — искам поне то да бъде изненада, но много се надявам да ти стане и да ти хареса. Не можеш да си представиш колко усилия коства един годежен пръстен.
Мариан, граф Савицки, дойде рано сутринта във вторник под претекст да свършим нещо, за да прецени големината на пръстена, я вечерта, докато ти беше на онова жалко годежно парти, аз не останах да работя, както ти бях казал, а избирах пръстена… и позволих на проклетия поляк да ме победи на билярд. Всъщност си прекарах много по-добре, отколкото ти в „Под липите“ с Инге и Райбетанц, ала въпреки това съжалявах, че не съм те придружил. Избрах пръстена, но се наложиха някои поправки и ми бе казано да мина да го взема в сряда преди дванайсет. А сега ще сложа край на хленченето и ще попитам съвсем открито и официално: Госпожице Лак, желаете ли, въпреки че познавате съмнителното ми финансово положение и многобройните дефицити на характера ми, желаете ли въпреки всичко да станете моя жена и да ме придружите в Париж?
С любов, твой Ханс
P.S. Не се учудвай, че написах всичко това, вместо да изчакам един ден и да те заведа в „Рупински“ в четвъртък. Ти си напълно права — аз съм ужасяващо страхлив и исках да приключа възможно най-бързо. За да намаля до минимум неловкостта в случай на отрицателен отговор от твоя страна, избрах най-приятния начин на действие. Ако не желаеш да се омъжиш за мен, просто не споменавай писмото. А ако аз не издържа и те попитам за книгата, кажи нещо незначително, без да споменаваш писмото. Преструвай се, че не си го видяла и не си го прочела. Аз ще разбера какво имаш предвид.
Побиха я студени тръпки. Веднага си спомни сутрешния разговор за „Хотел Савой“, любезните си, нищо незначещи отговори, и с треперещ глас помоли шофьора:
— Карайте по-бързо!
Слизането от таксито и изкачването на парадното стълбище към вилата се оказаха напълно достатъчни да я намокрят до кости — дори да беше скочила във фонтана с шапката и палтото, нямаше да е по-зле. Валеше проливен дъжд, духаше бурен вятър, старите дървета в градината стенеха, огъваха се и скърцаха, под портала влизаше вода и образуваше езерца и поточета по пода на залата.
— Затвори вратата, замръзвам! — ревна гневно същество с накъдрена коса веднага след влизането й.
Непознатата, облечена крайно неподходящо за времето навън — само по жартиери, обувки с високи токове и боа, се бе навела над телефонната масичка с неудобно протегнат крак и хлътнал кръст.
— Телефонен разговор ли чакаш? — не се удържа да попита Фрици, после се обърна към брадатия мъж, зает с камерата си: — Виждал ли си Ханс?
— Сутринта беше блокирал пералнята, защото непременно трябвало да вземе вана — разказа й къдравата дама, а брадатият допълни:
— Преди час го видях да седи в кухнята с Влад. После обаче Влад отиде в зоологическата градина, в аквариума. Най-страхотната идея за такова време. Нямам представа къде се е скрил нашият автор, но не вярвам да е излязъл. — И посочи с фотобокса палтото на Ханс, хвърлено върху един от прибраните в залата велосипеди.
— Ханс ли търсите? — осведоми се млад мъж, който излезе от бившето крило на прислугата с наръч книги. — Доколкото знам, има гости, седят в библиотеката. Преди малко си взе чаша от кухнята и Еда му се разфуча. Да знаете, тя е готова с тъпата си каменна скулптура за изложбата през юни и сега готви. Нещо сложно, готвенето ще продължи до среднощ. Мен ме заплаши, че ако посмея да вляза още веднъж, ще вземе точилката и ще ми я напъха… знаете къде. Предпочетох да се махна.
— Умно си постъпил. Нашата Еда не понася мъже, още по-малко нахалници като теб — засмя се брадатият, поправи боата на накъдрената дама и попита: — Имаш ли желание да ми позираш, Фрици? Снимам само за списания, които се занимават с изкуство, никога за жълтата преса. Ще получаваш пет марки на час.