Фрици кимна. В нейните представи юнкерските синове, чиито родители развъждаха коне и притежаваха земя, не носеха такива широки, вехти панталони, а и косите им изглеждаха другояче: грижливо подстригани и обилно намазани с помада.
„Отиваме“ — бе казал Роза. Какво означаваше това? Той и графът? Той и Влад? Или Роза и жена му? До момента не бе станало дума за съпруга.
Фрици бе готова да заложи на последното, защото си спомни какво й каза Роза на влизане: Ние живеем тук. Ясно си личеше, че в стаята е подреждала жена. Над печката висеше пране, до мивката съхнеха две чаши и тиган, дъсченият под беше грижливо избърсан. Мъж сам да стигне до заключението, че е крайно време да измие пода — много по-вероятно беше Хинденбург[15] да си пусне дълга коса, да се натруфи с гумен бюст и да дава представления в цирка.
Къде ли е госпожа Роза? Сигурно вече си е легнала. Фрици предположи, че стълбичката до печката води към малка спалня под покрива.
— Какво му стана пак на Ханс?
От мислите й я изтръгна мъжки глас. На прага застана Влад. С него в стаята нахлу хладен нощен въздух, придружен от музика — навън забавлението продължаваше.
— Никога няма да го разбера! Попитах го само къде си, а той ми изфуча, че не бил бюро справки!
Влад се потърси, хвърли си палтото върху печката, цапна Грегор по главата и целуна Роза по устата за поздрав. Фрици преглътна. Ето коя била госпожа Роза.
— Е, все едно, нали те намерих. Няма да повярваш какво чух току-що! Нося приказни новини! Съобщи ми ги Инге, а тя ги чула от първия тромбон. Чистата истина!
Фрици сведе поглед към чинията си, после към дъските на пода. Там, откъдето идваше, не се целуваха по устата на публично място. Единствената целувка по устата пред очите на много хора се случваше пред олтара, след размяната на пръстените. А целувка между двама мъже — Фрици остана шокирана, макар да знаеше, че най-добрият приятел на баща й всяко лято заминаваше в отпуск с един счетоводител, а баща й използваше случая да й прочете морална проповед. Тема: „Параграф 175[16] е отвратителен. Какво я засяга държавата кого обичаме?“
— И така, чуй какво е станало — продължи Влад. — Вчера, както всяка неделя, Гейбъл излязъл на сцената в „Зимната градина“, а в публиката седяла някаква блондинка. — Той най-сетне забеляза Фрици и попита с интерес: — Какво прави тя тук? Мислех, че си я оставил при Ханс.
— Лак ще нощува при нас. Докато ни разказваш страхотните си новини, не е зле да й донесеш чаршафи. — Роза весело намигна на Фрици. — Донеси чисто бельо. Лак е дама, няма нищо общо с уличниците на Гейбъл.
— Дама? Ама разбира се! По-късно ще ти разкажа какво съм чул — отвърна Влад, засмя се и се изкатери по стълбичката към таванското помещение. През цялото време си тананикаше: — „Обичам те, любов моя, тази нощ забрави всичко останало, тази нощ…“
Фрици слушаше ококорена. Дали взема дрога? Навярно от онзи… кокаин.
— И така, започвам — подхвана Влад от тавана. — През почивката блондинката отишла зад сцената, Гейбъл тъкмо бил зает със сегашната си любима. Нали го познаваш: когато е под пара, няма спирка. Ще ми запалиш ли една цигара? Имам още няколко в табакерата. Значи, според Инге, докато се занимавал със сегашната, блондинката влязла и му поискала автограф. — Влад придружи разказа си с хвърляне на възглавници, одеяла и хавлии по стълбичката. Спалното бельо беше малко влажно, но миришеше утешително на „Перзил“[17] и лавандулови торбички срещу молци. — И така, блондинката най-неочаквано влязла в гримьорната на Гейбъл с бележник за автографи.
Сегашната му любовница лежала върху купчина палта, самият той бил почти разкопчан и знаеш ли какво казал на блондинката?
— Уважаема госпожице, почакайте, докато ви дойде редът — извика Роза и развеселено намигна на Фрици.
Горе се възцари обидено мълчание. След малко Влад попита недоволно:
— Защо ме остави да ти разкажа цялата история, щом вече я знаеш? Защо не си ми я разказал досега?
— Ти не ме остави да взема думата, скъпи. Чух я от готвачката, а тя я чула от саксофониста. — Той отново намигна на Фрици и й пошепна: — Желая ти приятни сънища.
Това бяха последните думи, които Фрици чу през този първи ден.
Събудиха я бесни крясъци. Някой викаше на сантиметри от главата й. Жена хленчеше и пищеше, хълцаше и ревеше. От време на време се чуваше и гласът на Роза: успокояващ, вразумителен. Опитваше се да спре виковете на жената. Ухаеше на кафе, сварено мляко и пресни хлебчета.
15
Генерал-фелдмаршал Паул фон Хинденбург, герой от Първата световна война, президент по времето на Ваймарската република, през 1933 г. назначава Хитлер за райхсканцлер. — Бел. прев.
16
Параграф 175 от германския наказателен кодекс, съществувал от 1872 до 1994 г., определя сексуалните действия между лица от мъжки пол като престъпление. — Бел. прев.
17
Първият прах за пране, създаден през 1907 г., който отделя перли кислород. — Бел. прев.