Фрици поклати глава и забърза по коридора. Чу как накъдрената се разкрещя на брадатия:
— Защо тя ще получава по пет, а на мен даваш само по три? Не виждаш ли колко са й дебели глезените!
Кой ли е посетителят на Ханс? Нищо чудно да е дошъл брат му с нови обвинения и искания. Или е някой от „Улщайн“? Който и да е, дошъл е ненавреме.
Фрици отвори вратата към библиотеката със замах. Не чу гласове, само съскане на газово пламъче, а благотворната топлина, която я посрещна, й показа, че някой седи тук отдавна.
— Ханс? — промълви несигурно тя и веднага получи отговор:
— Ето те най-после, миличка Фрици!
Толкова се уплаши, че направи крачка назад и се спъна в един прашен цветарник.
— Густав! Какво правиш тук?
— Дойдох да видя как си! Леля Хулда ти праща сърдечни поздрави.
Бившият й годеник се появи зад рафт с книги с грейнало лице. В пътнически костюм, но по чорапи. Обувките му съхнеха пред огъня.
— Писах ти, ама ти не се обади и се разтревожих да не би да се е случило нещо лошо. Затова съм тук… е, не само…
— Защо просто не се обади по телефона? Готвех се да ти отговоря. Писмото пристигна едва завчера.
— Защото имам да ти кажа нещо лично. Дай да те погледна. Добре изглеждаш, само косата ти, ох, много е къса. И какъв странен цвят! Сигурно е от берлинската вода. — Той я измери с любопитен поглед от горе до долу и обратно. — Да знаеш, този твой граф е смешна личност. Дойдох преди два часа, а той лежеше във ваната. Посред бял ден!
— Густав, страшно се радвам, че си ми дошъл на гости. — Прозвуча малко пресилено, но не беше изцяло лъжа, особено като се вземе предвид, че след завръщането си той щеше да разкаже на тъпите клюкари в града за годежа й с граф и за излизането на нейна статия в „Стил“. — Наистина се радвам, но си избрал много лош момент. Разбираш ли, трябва да обсъдя нещо много важно с Ханс, искам да кажа, с господин фон Келер. Искаш ли утре да вечеряме в твоя хотел? — Спомни си колко е пестелив Густав и побърза да добави: — Или ще дойдеш тук, аз ще сготвя и ще ти покажа къде живея. Ще те представя на приятелите си.
— Всъщност имах намерение да си замина още утре. Не мога да отсъствам дълго, разбираш ли, иначе в магазина ще настане бъркотия.
Фрици кимна. В сърцето й се прокраднаха ужасни предчувствия за личния въпрос, който Густав възнамеряваше да обсъди с нея — явно беше нещо много важно, щом се е охарчил да пътува с влак и да нощува в Берлин. Първо обаче трябваше да говори с Ханс.
— Добре, тогава ще се срещнем утре сутринта на „Алекс“, там има чудесно заведение за закуска. Погледни ме, Густав, мокра съм до кости и трябва веднага да говоря с Ханс. Къде е той?
— Отгде да знам? Каза, че имал да уреди нещо важно. — Густав си свали сакото и го подаде на Фрици. — Опитай да се подсушиш. Ела, седни да си поговорим.
— Няма да седна. — Фрици му върна сакото, буквално го натика в ръцете му и попита с примирителен тон: — Какво искаш да обсъдим?
— Защо си такава проклета? Господин графът излезе и сигурно няма да се върне скоро. — Той потупа подканващо дивана пред камината. — Аз размислих. Вече ми е все едно какво дрънкат хората. — Изправи рамене и заяви с най-добър швабски акцент: — Елфриде, искаш ли да станеш моя жена?
— О, много мило от твоя страна. Сигурна съм, че ми мислиш само доброто… — заекна безпомощно тя. — Да, много мило, наистина, но аз…
— Знам, сърдиш ми се, задето не те подкрепих, когато стана онази история с коледната пиеска. Много съжалявам, но идеята ти наистина беше тъпа. Сега обаче ти идвам на крака, нищо, че в града има грип и в аптеката се претрепваме от работа. Почакай, нося и пръстен.
Густав претърси джобовете си с нарастваща паника, но все пак намери търсеното.
— Благодаря ти за предложението, но няма да стана твоя жена.
Въпреки това Фрици отвори кутийката — само за да види какъв пръстен е избрал Густав. Подкрепена в решението си от натруфената грозотия, тя продължи:
— Разбери, Густав, ние с теб изобщо не си подхождаме. Ще ти го докажа. Какво ще направиш, ако вали дъжд и видиш сламка да плува към канавката?
— Една-единствена сламка? — Изражението в кръглите му очи показа, че я мисли за умопобъркана. — Нищо няма да направя. Ако са повече, ще се погрижа каналът да не се запуши.
— Виждаш ли! Аз искам мъж, който спасява отделни сламки, не канали.
— Ама че глупост! Според мен тия, дето тичат да спасяват сламки, не са с ума си.
— Забрави, Густав, просто забрави. Аз няма да се омъжа за теб и няма да се върна с теб.
— Защото не спасявам сламки? — Той изглеждаше сериозно засегнат. — Ама ти си моята Фрици, моето плюшено зайче — добави с треперещ глас. — Как ще се оправям без теб?