Фрици събираше върху камината своите съкровища: най-отгоре беше поканата за сватбата на Кински и Томас Метенкамп, отпечатана върху тежка хартия с позлатени ръбове. Двамата, естествено, не присъстваха на сватбата, но Фрици пазеше поканата заради едно-единствено кратко изречение най-отдолу: „С музикален фон от Джони Гейбъл и оркестър“. Там бяха и картичките с изгледи, които Роза и Влад им изпращаха от пътуването с автомобил през Щатите. На видно място бе поставен първият роман на Ханс „Последна спирка надежда“.
— Фрици! Мечтаеш ли, или продължаваш да мислиш за работата си?
Появилият се иззад ъгъла Ханс я изтръгна от мислите й. Целуна я по челото и заяви:
— Съжалявам, че се наложи да ме чакаш. Госпожица Щайн отново не успя да намери подходящ край, но статията ще стане добра. Хайде, каня те на вечеря.
— Благодаря ти — усмихна му се Фрици и се обърна към гласовитите вестникарчета: — Едно списание, моля!
Ето го: името й на първа страница. Името й върху филмов плакат. Какво значение има, че жената, застанала пред плаката, и жената на самия плакат, че тази сияйнала от щастие жена е Инге? Списанието бе публикувало поредица от снимки на Еле Лак: в костюм за тенис, развяван от вятъра, с развеселения незнайно от какво Боймер, на волана на спортен автомобил, величествена дама във вечерна рокля и наметка от норки. „Бракът не представлява нищо за модерната жена. Кариера? Да. Любов? Може би. Брак? Не. — Еле Лак, новата звезда на „Уфа“, говори за модерната жена, за снимките с Карл Боймер и ролята на Грушенка.“
— Инге успя — установи доволно Ханс и напъха шала на Фрици в палтото й. — Идва зима. Неприятно време, почти като в деня, когато се сгодихме. Е, поне на сватбата ни грееше слънце.
— О, да! Леля Хулда винаги казва: „Лятната жега е добра за зимната реколта“.
Тя улови ръката му и се засмя. Леля Хулда бе дошла на сватбата им и през цялото време обясняваше каква безумна глупост било да се прави сватба през лятото и колко е непоносима берлинската горещина. На път към тоалетната обаче срещна Кински и Курт, които тъкмо бяха във фазата между две караници, и си намери нова тема. Вече не се учудваше на нищо, особено след като горкичкият Густав се бе прибрал от столицата с насинено око. Синините му заслужиха всеобщо възхищение, все пак си ги беше навлякъл след отиване в кухнята на господарска вила с решимостта да защити невинна млада дама от цели четирима нагли крадци.
Споменът все още предизвикваше смях.
— Знаеш ли какво не си ми казал още? — попита Фрици. — Къде ходеше Влад, когато твърдеше, че посещава аквариума?
— Навярно имам основателна причина да не ти казвам — отговори Ханс. — Може би е нещо неприлично, дори покварено…
Той се засмя като палаво момче, отвори й вратата към любимия им ресторант и обясни шепнешком:
— А може би се налагаше редовно да подновява цвета на прекрасните черни къдрици, в които на времето се влюби Роза? Избери си отговора, който ти харесва. Нали живеем в двайсетте? В наше време всичко е възможно.
Обработка: Shadow Queens, 2019
***
Благодарност
В създаването на всяка книга участват невероятно много хора — някои дори не знаят, например книжарят, който ми предложи „Април“ на Йозеф Рот, но има и хора със значително участие. Затова скъпата ми приятелка Мириам Хензен заслужава повече благодарност, отколкото мога да изразя. Благодаря ти, че въпреки стреса около изпитите и ядовете с форматирането прочете всички версии, винаги и веднага. Благодаря!
Особена благодарност заслужава господин Р*** от Л*** — той не желае да го свързват с подобни книжки за момичета, но ми спести набавянето на литературен лексикон и се оказа страхотен тестов читател. Благодаря!
Не на последно място благодаря с цялото си сърце на моята неуморна и невероятно отзивчива редакторка Ане Зудман! Без нейната намеса идеята ми никога нямаше да се превърне в достойна за четене книга. Благодаря!
Дължа благодарност на страхотните си тестови читатели. Ще спомена имената на:
Никола Гроте, която ми даде важни импулси и четеше с такова въодушевление, че с нетърпение чаках мейлите й. Благодаря!
Кристин Мент, която иначе мрази любовни романи, но направи изключение за мен. Благодаря!