Зад гърба ни снегът изхрущя изпод нечии стъпки. Обърнах се наполовина, така че да държа Айкенсен под око и да мога да видя новодошлите.
Трима души в морскосини униформи застанаха от другата ни страна. Високият мъж отпред имаше на шапката значка, която гласеше „шеф на полицията“. Единият от заместниците му беше висок и твърде млад, за да се бръсне. Беше толкова тънък, че изглеждаше направо мършав. Вторият заместник беше жена. Каква изненада. Обикновено съм единствената жена на местопрестъплението. Беше дребна, съвсем малко по-висока от мен, слаба, с късо постригана коса, скрита под широкополата шапка. Единственото, което можех да забележа на примигващите светлини беше, че всичко по нея бе бледо, от очите до косата. Беше хубава по някакъв ефирен начин, сладка. Стоеше разкрачена, с ръце на кожения полицейски колан. Носеше оръжие, което бе малко голямо за ръцете й. Обзалагах се, че нямаше да й хареса да я нарекат сладка.
Или щеше да е още един трън в задника, подобно на Айкенсен, или щеше да се окаже сродна душа.
Шефът на полицията беше с поне двадесет години по-възрастен и от двамата заместници. Беше висок, не колкото Долф, но то пък кой ли беше? Имаше прошарени мустаци, бледи очи и бе хубав по един суров начин. От онези мъже, които не са били особено привлекателни като млади, но годините са придали на лицето им характер, дълбочина. Като Шон Конъри, който изглежда по-добре на шестдесет, отколкото на двадесет.
— Тайтъс, защо не позволиш на тези хора да си свършат работата? Измръзнали сме, уморени сме и искаме да си вървим.
Малките очички на Тайтъс се оживиха. В тях имаше много гняв.
— Това е работа на окръга, Гароуей, не е градска. Ти и хората ти сте извън юрисдикцията си.
— Холмс и Линд бяха на път за работа, когато по радиостанцията съобщиха, че е намерено тяло. Твоят човек Айкенсен каза, че е зает и ще му отнеме най-малко час, докато дойде при него. Холмс предложи да остане с тялото и да подсигури, че местопрестъплението ще остане чисто. Моите заместници нито са докосвали, нито са правили нещо. Те просто наглеждаха сцената, докато хората ти дойдат. Какъв е проблемът с това? — попита Гароуей.
— Гароуей, убийството беше установено на наша територия. Наша работа е да се погрижим за него. Не ни е нужна никаква помощ. А ти нямаше право да викаш Отряда на привиденията, без първо да се посъветваш с мен — отвърна му Тайтъс.
Полицейски началник Гароуей разтвори ръце, сякаш да отблъсне нещо.
— Холмс видя тялото. Тя се обади. Смята, че жертвата не е убита от човек. Според процедурата се обаждаме на Регионалния отряд за свръхестествени разследвания винаги, когато подозираме наличието на свръхестествена дейност.
— Айкенсен и Трой обаче не смятат, че иде реч за нещо свръхестествено. Ловец е изяден от мечка и малката дама тук се паникьосва.
Холмс отвори уста, но началникът й вдигна ръка.
— Всичко е наред, Холмс.
Тя се успокои, но това определено не й хареса.
— Защо не попитаме сержант Стор какво мисли за убития мъж? — предложи Гароуей.
Бях достатъчно близо, за да чуя как Долф въздъхна.
— Тя не е имала право да допуска хора близо до тялото без нас, за да наблюдаваме — каза Тайтъс.
Долф се обади:
— Господа, имаме мъртво тяло в гората. Местопрестъплението няма да стане по-прясно. Докато стоим и спорим, се унищожават ценни доказателства.
— Нападение на мечка не е местопрестъпление, сержант — повтори Тайтъс.
— Госпожица Блейк е нашият експерт по свръхестественото. Ако тя каже, че е нападение на мечка, си отиваме по домовете. Ако обаче каже, че случаят е свръхестествен, ще ни оставите да си вършим работата и ще се отнасяте към мястото като местопрестъпление. Съгласни?
— Госпожица Блейк. Госпожица Анита Блейк?
Долф кимна.
Тайтъс ми хвърли бърз поглед, сякаш се опитваше да ме фокусира.
— Ти си Екзекуторката?
— Някои хора ме наричат така, да.
— Това дребно момиченце тук е убило над дузина вампири? — В гласа му имаше присмех, неверие.
Свих рамене. Всъщност бройката вече беше по-голяма, но част от тях се водеха неразрешени убийства. Не е нещо, което исках полицията да узнае. Вампирите имат права и ликвидирането им без разрешение е убийство.
— Аз съм законният екзекутор на вампири за района. Някакъв проблем ли имате с това?
— Анита — обади се Долф.
Погледнах първо към него, а след това обратно към шерифа. Нямаше да кажа нищо повече, честно, но той продължи: