Провикнах се:
— Кой е обърнал тялото?
— Беше си така, когато пристигнах на мястото — отвърна Тайтъс.
— Холмс? — Началник Гароуей изрече името й с въпросителна интонация.
— Беше с лице нагоре, когато пристигнахме.
— Уилямс ли е преместил тялото?
— Не попитах — отговори тя.
Страхотно.
— Някой го е местил. Ще е хубаво да разберем дали е бил Уилямс.
— Ще ида да го попитам — каза Холмс.
— Патерсън, върви с нея — обади се Тайтъс.
— Не ми трябва…
— Холмс, просто върви — намеси се Гароуей.
Двамата заместници тръгнаха.
Върнах се към огледа на тялото. Трябваше да мисля за него като за тяло, не можех иначе. Ако го направех, щях да започна да се чудя дали е имал жена, деца. Не исках да знам. Беше просто тяло, просто парче месо. Щеше ми се.
Насочих светлината на фенерчето към миш-маша в снега. Бях на колене, почти пълзейки из него. Аз и Шерлок Холмс. Ако съществото беше изскочило в гръб на човека, трябваше да има някаква следа в снега. Може би не цял отпечатък, но поне нещо. Обаче всички отпечатъци, които открих, бяха от обувки. Каквото и да бе извършило убийството, определено не бе носило обувки. Даже и при наличието на стадо препиращи се ченгета, които бяха тъпкали наоколо, трябваше да има някакъв отпечатък от нокти или животински следи. Не можах да открия нищо. Може пък криминолозите да имаха по-голям късмет. Надявах се да е така.
След като нямаше отпечатъци, възможно ли беше да е долетяло? Може би гаргойл? Беше единственият достатъчно голям хищник, който напада хора. С изключение на драконите, но те не се срещаха в страната, а и тогава щеше да е адски по-разхвърляно. Или пък доста по-чисто. Един дракон просто би погълнал човека цял. Гаргойлите биха нападнали и убили човек, но това се случва рядко. Освен това най-близкото ято беше в Кели, Кентъки. Гаргойлите от Кели бяха дребен подвид, който нападаше хора, но никога не убиваше. Бяха предимно мършояди. Във Франция имаше три вида гаргойли с размерите на човек или по-големи. Те биха ви изяли. Но в Америка никога не е живяло нещо толкова едро.
Какво друго можеше да е? Имаше няколко низши източни трола в Озарк, но не и толкова близо до Сейнт Луис. Освен това бях виждала снимки на убийства, извършени от тролове, и това не беше такова. Ноктите бяха твърде извити, твърде дълги. Стомахът изглеждаше, сякаш е бил прочистен от нещо със зурла. Троловете изглеждат ужасяващо човешки, но в крайна сметка са примати.
Низш трол би нападнал човек само ако няма избор. По-грамадният планински трол би нападнал със сигурност, но пък те бяха изчезнали от над двадесет години. Освен това имаха навик да изтръгват дървета и да ги използват, за да пребият хората до смърт, след което ги изяждаха.
Не смятах, че е нещо толкова екзотично като тролове или гаргойли. Ако имаше следи, водещи до тялото, щях да съм сигурна, че убийството е извършено от ликантроп. За троловете се знаеше, че носят изхвърлени дрехи. Така че някой трол би могъл да е изгазил през снега, или пък да е долетял гаргойл, но ликантроп… На тях им се налагаше да ходят с боси крака, които не биха се побрали в човешка обувка. Така че как?
Бих се плеснала по челото, но не го направих. Подобно действие на местопрестъпление предполага кръв по косата. Погледнах нагоре. Хората почти никога не го правят. Милионите години еволюция ни бяха научили да игнорираме небето. Нищо не беше достатъчно голямо, че да ни нападне отгоре. Но това не означаваше, че нещо не би могло да скочи върху нас.
Над падината се извиваше клон. Светлината на фенерчето попадна на пресни бели драскотини върху черната кора. Върху дървото бе лежал превръщач в очакване човекът да мине под него. Засада, планиране, убийство.
— Долф, би ли слязъл за момент?
Долф се спусна внимателно по заснежения склон. Предполагам, че не искаше да повтори изпълнението ми.
— Знаеш ли какво е?
— Превръщач — отвърнах аз.
— Обясни. — Беше извадил верния си тефтер и чакаше с приготвена химикалка.
Обясних какво съм открила. Какво смятах.
— Не сме имали подивял превръщач, откакто отрядът бе сформиран. Сигурна ли си?
— Сигурна съм, че е превръщач, но не съм казала, че е ликантроп.
— Обясни.
— Всички ликантропи по правило са превръщачи, но не всички превръщачи са ликантропи. Ликантропията е болест, която хващаш, ако оцелееш след нападение или попаднеш на кофти партида ваксина.