на Онзи, който ме нарича демон
пред ангелите; те пък го повтарят
пред смъртните, които в низостта си
почитат туй, което им се каже,
че е добро. Но аз съм по-различен:
и да не ме почиташ — пак ще видиш
след малко световете обещани;
дори да се съмняваш — след смъртта ти
не ще те прокълна или осъдя
на вечни мъки. Някога след време
един човек, захвърлен сред вълните,
на друг човек ще каже: „Вярвай в мене
и тръгвай по водата!“ — и човекът
ще тръгне по вълните и ще бъде
спасен12. Аз няма да ти казвам „вярвай“,
като условие да се избавиш,
ала лети до мен с уверен полет
над бездната — и аз ще ти покажа
съдбата на света и световете —
предишни, настоящи и грядущи.
Каин:
О, бог ли, демон ли, това там долу
нима е нашата земя?
Луцифер:
Ти виждаш
праха, от който е творен баща ти.
Каин:
Възможно ли е? Тази синя топка,
увиснала в ефира — и до нея
една по-малка, толкова подобна
на нощното светило?! Ами Рая?
Това ли е? Къде са му стените?
А стражите му?
Луцифер:
Хайде, покажи го!
Каин:
Как бих могъл! Та ние с теб се носим
като лъчи… и всичко се смалява,
все повече под нас… и виждам само
едно сияние над него, както
изглежда нощем долу от земята
най-светлата звезда…
Луцифер:
А ако има
по-висши светове от този долу,
населени със същества по-висши,
по-многобройни от самия пясък
на вашата земя — макар различни —
но всички живи, всички прокълнати
да вкусят смърт… и скръб? Какво би казал?
Каин:
Бих се гордял със разум, който знае
подобен факт.
Луцифер:
Но ако този разум
е окован във робска тленна тъкан —
познаващ и жадуваш тези тайни,
но стегнат в дребни и обидни нужди
и най-противни страсти, от които
най-висшата за вас и най-приятна
е в похот и разюздано блаженство,
да вярвате, че ще възобновите
и дух и плът в децата си, които
отдавна са обречени да бъдат
по-слаби и от вас… и по-нещастни.
Каин:
Не зная нищо за смъртта, освен че
е най-ужасното, което имам
като наследство от баща и майка,
наред с живота ми. Но ако тя е
наистина това, което казваш
/а чувствам, че като пророк говориш/
то нека да умра сега — защото
да дам живот на тези, от които
след много скръб смъртта ще го отнеме,
е все едно да сея смърт или пък
да размножа убийство!
Луцифер:
Ти не можеш
напълно да умреш — остава нещо.
Каин:
Но Другият не каза на баща ми
за него, след като го бе изгонил
от Рая и белязал по челото
със Знака на смъртта. Или поне пък
да можеше във мене да загине
човешката полвина — и тогава
да бъда само ангел.
Луцифер:
Аз съм ангел —
ти можеш ли да бъдеш като мене?
Каин:
Не знам какво си — виждам, че си силен
и ми откриваш тайни, за които
съм твърде слаб, макар да ми изглеждат
по-малки от това, което всъщност
си мисли и жадува
Луцифер:
Мразя тези,
които са могъщи по природа,
а пъплят като червеи във глина!
Каин:
А кой си ти — достигнал небесата
във свойта гордост — който преминаваш
със лекота през Време и Пространство —
и въпреки това изглеждаш тъжен?
Луцифер:
Изглеждам туй, което съм! И, впрочем,
разпитвах ли те аз дали си смъртен?
Каин:
Ти каза ми напук, че съм безсмъртен —
доскоро аз не знаех, ала вече
от този час — щастлив или нещастен —
безсмъртието нека да позная!
Луцифер:
Познаваше го и преди да дойда.
Каин:
Как?
Луцифер:
Страдайки.
Каин:
А трябва ли да бъде
страданието вечно?
Луцифер:
Ще покаже
самото бъдеще. Сега обаче —
огледай се: не е ли фантастично!
Каин:
О, ти прекрасен и безкраен етер!
И вие, мириади ярки сфери,
изгряващи навред! — Какво сте вие?
Каква е тази странно синя пустош
12
Тук се прави алюзия с Новия завет. Вж. Мат, 24:31. Влагайки това пророчество в устата на Луцифер, Байрон придава на неговия образ още по-голяма художествена убедителност.