от безконечен етер, из която
се носиш, както есенните листи
танцуват по кристалните потоци,
извиращи в Едем?13 И твоят полет
ограничен ли е или се носиш —
в разюздан пир — свободен из безкрая,
пред който и объркан, и безсилен,
е моят дух — опиянен от вечност!
О, Боже! Богове!… Не знам какво сте!
Но вие сте прекрасни! И прекрасни
са вашите творения!… О, нека
или умра като звезда в безкрая,
или позная вашето безкрайно
познание и сила! Моите мисли
във този миг достойни са за всичко,
което виждам, но плътта е слаба!
О, Дух, вземи живота ми, щом трябва,
но искам да ги видя по-отблизо!
Луцифер:
Не си ли близо? Погледни Земята!
Каин:
Къде е тя? Не виждам нищо друго,
освен безбройни светлини!
Луцифер:
Там долу.
Каин:
Не я съзирам!
Луцифер:
Виж, блещука още!
Каин:
Това там долу?!
Луцифер:
Да
Каин:
Не е възможно!
Приседнал често вечер край гората,
съм виждал в здрача хиляди светулки —
по-ярки от света, за който казваш,
че техен бил!
Луцифер:
И след като си виждал
и светове, и хиляди светулки,
блещукащи край теб еднакво ярко —
какво си мислиш?
Каин:
Мисля си, че те са
прекрасни в своите собствени вселени
и че нощта ги прави тъй прекрасни —
светулката във краткия й полет
и в гордата й орбита звездата —
и заедно с нощта се управляват…
Луцифер:
А от кого?
Каин:
Ще ми покажеш!
Луцифер:
Би ли
посмял да го погледнеш?
Каин:
Как да кажа,
преди да съм видял, дали ще смея?
Луцифер:
Напред тогава! Смееш ли да видиш
създания и смъртни, и безсмъртни?
Каин:
Защо, какви са те?
Луцифер:
Кажи ми първо
какво копнееше да видиш?
Каин:
Всичко,
което виждам.
Луцифер:
Но кое най-много?
Каин:
Което никога не ще успея:
самата Смърт и страшните й тайни.
Луцифер:
Какво ще кажеш, ако ти покажа
създания, които са умрели,
тъй както ти показах и безсмъртни?
Каин:
Води ме!
Луцифер:
Да поемаме тогава!
Каин:
Как порим небесата! А звездите
от нас посърват!… Искам да погледна
към моята земя — къде остана? —
От нея съм направен!
Луцифер:
Тя сега е
по-мъничка, в сравнение с безкрая,
отколкото си ти, сравнен със нея.
Не си мисли, че можеш да избягаш:
ти скоро ще се върнеш във пръстта й
а тя е част от твоята безсмъртност…
и моята…
Каин:
Сега къде ме водиш?
Луцифер:
Към Миналото — към един праобраз
на целия всемир, от който вие
сте мъничка отломка.
Каин:
Как? Не е ли
светът ни нов?
Луцифер:
Нов колкото живота.
А той е стар — по-стар от теб и мен,
или от тези, що пред нас изглеждат
велики!… Всъщност много от нещата
изобщо нямат край, а други сякаш
са без начало, а пък те започват
мизерно като теб. И по-могъщи
изчезвали са, за да сторят място
на други, за чиято жалка същност
не сме и чували. Защото само
Мигът и Вечността са неизменни!
С промените не идва смърт, а глина.
Но ти си глина — и единствен можеш
да проумееш онова, което
било е глина. Ще ти го покажа!
Каин:
О, глина или дух — с каквото искаш
срещни ме!
Луцифер:
Да поемаме тогава!
Каин:
Но светлите звезди угасват бързо,
щом доближим до тях и в миг нарастват
и ми напомнят с нещо за Земята!
13
Срвн. „От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. / Името на едната е…“ (Бит,2:10-14)