Луцифер:
Това са светове.
Каин:
И Рай във всеки?
Луцифер:
Навярно.
Каин:
Ами хора?
Луцифер:
И по-висши.
Каин:
И змии също?
Луцифер:
Може ли човекът
без тях? Не бива ли да съществуват
влечугите, щом има и двуноги?
Каин:
Как чезнат светлините! Накъде сме?
Луцифер:
Към призрачния свят на тихи сенки,
живели нявга в плът, а днес безплътни.
Каин:
Но става все по-тъмно и звездите угасват постепенно!
Луцифер:
Ала виждаш!
Каин:
Но тази нова светлина ме плаши:
ни слънце, ни луна, ни светли сфери…
Нощта, пропита с мораво чернило,
разтваря се в неясен здрач и виждам
огромни сенки, но така различни
от световете, край които минах —
облети в светлина, където сякаш
бе пълно със живот и под небето
огромни планини стърчаха гордо,
прорязани от проломи дълбоки,
сияйни долини и необятни
лазурни брегове или полета;
и плуващи луни, чиито форми
напомнят земните … А тука всичко
изглежда мрачно и навява ужас!
Луцифер:
Но е различно! Искаше да срещнеш
Смъртта и мъртвите.
Каин:
Не я желая,
но след като я има и го зная
и след като баща ми със греха си
ни е направил уязвими — нека
да видя още днес това, което
след време ще съм длъжен!
Луцифер:
Ето — виж го!
Каин:
Но тук е мрак!
Луцифер:
Така ще бъде вечно!
Но ние ще открехнем тези порти.
Каин:
Ужасни изпарения се вдигат!
Това какво е?
Луцифер:
Влизай!
Каин:
А обратно?
Луцифер:
Разбира се! Как иначе ще може
да се насели Ада? Тук сега е
безлюдно, във сравнение с тълпите,
които ти ще доведеш след време.
Каин:
Кълбета дим пълзят — все по-огромни —
и облаци ужасни ни обгръщат!…
Луцифер:
Напред!
Каин:
А ти?
Луцифер:
Не бой се! Аз съм с тебе —
как иначе би стигнал тук? След мене!
(изчезват в облаци)
СЦЕНА II
Адът
Влизат Луцифер и Каин
Каин:
О, колко мълчаливи и огромни
са тези светове — изглеждат много!
И все пак по-населени от тези
безбройни, ярки и сияйни сфери,
увиснали сред небесата горе,
които бях помислил, че са живи
блестящи исполини, но отблизо
видях, че са създадени да бъдат
по-скоро обиталища на живи,
отколкото самите да живеят.
Но тука всичко тъне в здрач и сянка
и сякаш е отминало отдавна.
Луцифер:
Това е Царство на Смъртта! — Как може
да е сегашно?
Каин:
Зная твърде малко,
за да отвърна нещо на въпроса.
Но ако има истина в онези
безкрайно скучни притчи на баща ми,
това е… Господи!… Не ми се мисли!…
Проклет да е навеки този, който
е дал живот, след който смърт настъпва
и жалка плът, която няма сили —
дори безгрешна — да остане жива!
Луцифер:
Баща си ли проклинаш?
Каин:
А баща ми
преди да ме роди, какво направи?
Нима не ме прокле, когато вкуси
от онзи плод ужасен?
Луцифер:
Право казваш!
Проклятието явно е взаимно.
Но имаш синове и братя?
Каин:
Нека
го разделят със мен — това получих
в наследство — и това ще им оставя!
О, вие, безконечни и унили
царства на плаващи, огромни сенки —
и зрими, и незрими, ала всички
могъщи и неизразимо скръбни —
какво сте вие? И дали сте живи
или пък сте живели?
Луцифер:
Нещо средно.
Каин:
Тогава що е смърт?
Луцифер:
Не си ли чувал