от онзи, който те роди, че тя е
един по-друг живот?
Каин:
Той казва само,
че всички ще умрем.
Луцифер:
Но ще разбуди
навярно някой ден и тази тайна!
Каин:
Жадуван ден!
Луцифер:
Жадуван?! Да — когато
се прояви чрез нечовешки мъки
и ви екове във мъки безконечни!…
А милиардите бездушни клетки,
които за живот ще се събудят,
единствено, за да умрат след време?…
Каин:
Какви са тези призраци могъщи,
понесли се край мен? Те нямат форма
на същества разумни, от които
съм виждал да прелитат покрай Рая;
ни форма на човек — като на Авел,
или Адам, или пък на сина ми.
Но без да са ни ангели, ни хора,
изглеждат от последните по-висши.
Прекрасни са — излъчват много сила,
но са неясни сенки, а с такива
не съм се срещал никога… Те нямат
крила на серафими, нито имат
лице човешко, нито пък чертите
на някакво животно, ни на нещо
живеещо… Могъщи и прекрасни,
подобно най-прекрасните и силни
от живите, но толкова различни,
че трудно бих повярвал, че са живи.
Луцифер:
Но са живели!
Каин:
А къде?
Луцифер:
Където
живееш ти.
Каин:
Кога?
Луцифер:
Тогава още
Земята е била съвсем различна.
Каин:
Адам е първият.
Луцифер:
Е, да — в рода ви.
Но твърде жалък, за да е последен
в рода на тези тук.
Каин:
А те какво са?
Луцифер:
Това, което и Адам ще бъде.
Каин:
Но са били! Какви?
Луцифер:
Били са живи,
разумни, благи, силни и велики
и превъзхождащи баща ти — както
и тебе, след пет хиляди дузини
от поколения, ще превъзхожда
потомството ти, вече изродено.
А колко слаби са — съди самичък
по свойта плът.
Каин:
И всички са измрели!
Луцифер:
Изчезнали са от Земята, както
и ти от нея скоро ще изчезнеш.
Каин:
И значи моята Земя е тяхна?
Луцифер:
Била е.
Каин:
Ала не като в момента —
та тя е твърде малка, за да носи
такива същества!
Луцифер:
Била е друга —
по-славна…
Каин:
А защо се е смалила?
Луцифер:
Попитай този, който го е сторил!
Каин:
Но как?
Луцифер:
Чрез разрушение ужасно
й пръскане на всички елементи
в безреден хаос, който се подрежда
и ражда светове. Макар и рядко
във времето това да се повтаря,
за вечността е нещо обичайно,
сега се вгледай в Миналото!
Каин:
То е
ужасно!
Луцифер:
Но и вярно. Тези сенки
били са някога във плът, тъй както
сега си ти.
Каин:
А трябва ли да бъда
след време като тях?
Луцифер:
Попитай този,
от който си създаден. Аз те срещнах
с предците ти — каквито са в момента.
Какви били са — предугаждаш в степен,
по-низша от нищожните ти чувства
и твоята два пъти по-нищожна
безсмъртна половинка в земно тяло.
Със миналото им те свързва само
животът, а след време ще ви свързва
смъртта. И всичко друго ще те кара
да се усещаш, както се усещат
излюпените в слузестата плазма
на някоя вселена всемогъща
влечуги — и захвърлени веднага
на току-що създадена планета,
населена със същества, които
са дирили наслада в слепотата —
Рай на Невежеството; Рай, във който
Познанието е било отрова.
Но виж ги — и сегашни и предишни —
и ако тези сенки те смущават,
живей във мир и работи прилежно
земята — ще те върна там веднага!
Каин:
Не искам! Ще остана тук!