Луцифер:
И колко?
Каин:
Навеки! Щом ще трябва да се връщам —
по-скоро бих останал. Всичко земно
ми втръсна — ще живея с тези сенки!
Луцифер:
Не би могъл! Това, което виждаш,
за теб е сън, но всъщност съществува.
За да останеш, трябва да преминеш
през входа на Смъртта, през който тези,
които виждаш, минали са вече.
Каин:
А ние как сред тях се озовахме?
Луцифер:
През други вход. Но тъй като се врекох,
че ще те върна, моят дух те пази
и ти единствен дишаш сред ефира,
където всяка плът е бездиханна.
Любувай се, ала недей да мислиш,
че ще живееш тук, преди часът ти
да е дошъл.
Каин:
И никога ли тези
не ще се върнат вече на земята?
Луцифер:
Но тяхната земя не съществува —
от гърчове и спазми променена
така, че те не биха разпознали
дори едно местенце. А пък беше…
каква прекрасна беше!…
Каин:
И сега е.
Не я обичам, не защото трябва
да я работя. Мразя я, защото
не мога да се ползвам от благата
без труд; не мога вечната си жажда
с Познание да утоля; не мога
да се преборя с този смъртен трепет!
Луцифер:
Това, което виждаш днес, е само
далечна сянка от това, което
земята е била.
Каин:
А тези сенки
на исполински същества, които
напомнят с нещо земните гиганти,
от чийто рев треперят лесовете,
но много по-огромни и ужасни,
на Рая от стените по-високи,
с очи, пламтящи като меча огнен
и с бивни като стволове стърчащи
без клони и кора — какво са били?
Луцифер:
Като това, което на земята
наричате Мамонти. А от тези
лежат стотици хиляди под нея.
Каин:
Но няма живи?
Луцифер:
Ни един. Защото
родът човешки, в жалкия си опит
да води с тях война, би обезсмислил
проклятието, тегнещо над него —
би бил унищожен отдавна вече.
Каин:
Ала защо война?
Луцифер:
Нима забрави
присъдата, която се изрече,
при вашето изгонване от Рая:
Война със всяко нещо; Смърт за всички
страдание, и болести, и мъки —
това са плодовете на Дървото.
Каин:
Ами животните? Нима са яли
и те от тях, та трябва да умират?
Луцифер:
Творецът каза, че ги е направил
за да ви служат — както вие Нему.
Как може да живеят по-щастливо
от вас? Ако не бе сгрешил баща ти,
не би пострадал никой.
Каин:
О, горките!
Да страдат като нас за чужди грешки,
невкусили и те от плодовете,
с познание и те ненадарени!
Дървото е било измамно — ние
не знаем нищо. Бе ни обещано
Познание — поне като утеха
за бъдещата смърт — ала къде е?
Луцифер:
А може би смъртта е път към него.
И бидейки единствено безспорна,
поне към Истината води. Значи
Дървото — и да носи смърт — не лъже.
Каин:
Неясни светове! Уж виждам всичко,
а нищо не разбирам!
Луцифер:
Да. Защото
часът ти е далеч. Плътта не може
да разбере духа… Дори е много
да знаеш, че ги има.
Каин:
Вече знаех,
че има Смърт.
Луцифер:
Но не какво се крие
отвъд смъртта.
Каин:
Нима сега го зная?
Луцифер:
Но знаеш, че извън света ти има
и други светове, а тази сутрин
не знаеше за тях.
Каин:
Но те за мен са
неясни и мъгливи.
Луцифер:
Ти си смъртен,
но с дух безсмъртен — ще ги разгадаеш.
Каин:
А тази необятна и лазурна
кристално-бистра синева, разлята
като вода край нас, като реката,
извираща от Рая край дома ми,
но толкова безбрежна и свободна —
какво е тя?
Луцифер:
Подобно нещо има —
макар и по-нищожно — на земята
Децата ти край него ще живеят —