това е първообраз на морето.
Каин:
Като отделен свят!… Сияйно слънце,
и тези същества в безгрижен полет
над неговата грееща повърхност!…
Луцифер:
Това са бившите левиатани.14
Сега са тук.
Каин:
А тази исполинска
змия, която царствено надига
главата си — сто пъти по-висока
от най-високия ливански кедър —
от бездната и сякаш че се готви
във люспеста прегръдка да обвие
онези сфери, край които минах —
не е ли първообраз на змията,
която се приличаше на слънце
под райското дърво?
Луцифер:
Попитай Ева —
тя най-добре ще може да ти каже.
Каин:
Но тази е ужасна, а онази
безспорно е била поне красива.
Луцифер:
Ти виждал ли си я?
Каин:
Видял съм много
подобни, ала същата, която
придума Ева от плода да вкуси —
не съм — поне във същия й образ.
Луцифер:
А татко ти?
Каин:
Не. Изкуши го Ева,
преди това от нея изкушена.
Луцифер:
Не ще я видиш. Но когато Ада
или на синовете ти жените,
ви изкушават с нещо — знай, че виждащ
това, което тях е изкушило.
Каин:
Съветът ти е закъснял. Жената
не може с друго да се изкушава.
Луцифер:
Но има и неща, с които може
самата тя мъжа да изкушава
и той — жената. Тъй че се пазете!
Съветът е приятелски — изцяло
за моя сметка, ала знам, че няма
да бъде чут — така че аз не губя.
Каин:
Не те разбирам.
Луцифер:
Значи си щастливец.
И ти, и твоят свят сте твърде млади.
Ти мислиш, че си грешен и нещастен —
нали така?
Каин:
Не знам дали съм грешен,
но много съм нещастен.
Луцифер:
Първороден
на първия човек! Това, което
страдание и зло сега наричаш,
е рай, в сравнение с това, което
ще дойде скоро, а пък то ще бъде
Едемски рай, сравнено със онази
окаяност на твоите потомци
и синове на техните потомци,
преумножавана през вековете.
Сега назад — обратно към Земята!
Каин:
Защо дойдохме тук? За да ми кажеш
това, което чух?
Луцифер:
Нали жадуваш
Познание?
Каин:
За да открия пътя
към Щастието.
Луцифер:
Ако то се крие
във Истината — имаш го.
Каин:
Излиза,
че бащиният Бог добре е сторил,
когато ни е запретил дървото.
Луцифер:
Но по-добре би сторил, да не беше
го сял въобще. Да не познаваш злото,
не означава, че ще го избегнеш.
То съществува — и е част от всичко.
Каин:
Не! Не от всичко! Няма да повярвам!
Добро жадувам!
Луцифер:
Кой не го жадува?
Кой върши зло във името на злото?
Такъв не знам до днес! Но то е квасът
на целия живот, на всяко нещо.
Каин:
Не бих могъл да видя вече тези
далечни, мамещи, сияйни сфери,
които зърнахме, преди да слезем
при сенките… Така прекрасни бяха!…
Луцифер:
И отдалече можеш да ги гледаш.
Каин:
Но разстоянието намалява
сияйната им слава, а от близо
блестят с величие неизразимо!
Луцифер:
Виж някоя от прелестите земни
отблизо — и кажи, че е красива!
Каин:
Така е. Най-красивото за мене,
когато е до мен, е най-прекрасно!
Луцифер:
Било е заблуждение! Кое е
това, което щом като е близо
до твоите очи, е по-прекрасно
от красотата по-отдалечена?
Каин:
Сестра ми Ада. Всичко на небето —
звездите, бледоликото светило
с лице на дух или пък негов пристан,
цветът на здрача, тайнственият изгрев,
божественият залез, който пълни
очите със сълзи, когато видя
как слънцето потъва — и на запад
догарят златни облаци над Рая;
и сенчестият лес, и тишината,
и славеят, чиито нежни трели
се сливат нощем с ангелските химни —
във моите очи изглеждат нищо,
в сравнение с лицето на сестра ми.
14
Левиатанът е описан подробно и изключително поетично в цели 33 стиха от книга на Йов (Йов, 40:20-27; 41:1–26)