Загърбвам и небето и земята,
за да го гледам!
Луцифер:
Красота измамна!
В зората и цъфтежа на живота
създадена от първата прегръдка
на земни същества… Заблуда земна!
Каин:
Но ако беше неин брат, едва ли
би мислил същото!
Луцифер:
О, жалък смъртен!
Нима съм брат на същества, които
отглеждат рожби?
Каин:
Почвам да си мисля,
че дружбата ти с нас е невъзможна.
Луцифер:
А може пък децата ви да бъдат
за мен родени… Ала щом си имаш
такова същество, защо повтаряш,
че си нещастен?
Каин:
А защо живея?
А ти защо си тъжен?… Както всичко…
Дори и Бог би трябвало да бъде —
защото сам ни е създал нещастни.
Да разрушаваш, сигурно едва ли
донася радост. Но баща ми казва,
че Той е всемогъщ — защо тогава
Всеблагият е лош? Веднъж попитах
баща си. Каза ми, че само злото
е пътят към доброто. Как доброто
ще се роди от зло? Видях по-късно
едно козле, ухапано от змия.
Лежеше то със пяна на устата,
в краката на безпомощната майка,
която блееше тъй, сякаш плаче.
Баща ми сложи билки лековити
на раната и постепенно в него
животът му безгрижен се възвърна.
И то засука майчиното виме,
а майка му възбудено стоеше
и ближеше телцето му щастлива.
„Видя ли — каза ми Адам — как злото
роди добро?“
Луцифер:
А ти какво отвърна?
Каин:
Не казах нищо — той ми е родител,
но си помислих, че е по-удачно
въобще да няма змии и отрова,
отколкото със билки лековити
да се спаси живот след много мъки.
Луцифер:
Ти казваш, че от всички ненагледни
обичаш на света най-много тази,
с която си бозал и от която
и твоето потомство ще бозае.
Каин:
Естествено! Какво съм аз без нея?
Луцифер:
А аз какво съм?
Каин:
Не обичаш нищо!
Луцифер:
А твоят Бог кого обича?
Каин:
Всички.
Така твърди баща ми, но не виждам
как тези тук усещат любовта му.
Луцифер:
И следва, че не би могъл да кажеш
дали обичам или не, когато
не съм посочил някаква причина —
огромна и значима, пред която
останалото мигом се стопява
като снега.
Каин:
Снега? А той какво е?
Луцифер:
Щастлив си, че не знаеш туй, с което
потомците ти трябва да се сблъскват.
Препичай се през вечното си лято!
Каин:
А нещо, на самия теб подобно,
нима в живота си не си обичал?
Луцифер:
А ти нима сам себе си обичаш?
Каин:
Разбира се. Но повече обичам
това, което прави поносимо
страданието и от мен самия
е повече — защото го обичам.
Луцифер:
Обичаш я, защото е красива.
Красива бе и ябълката в Рая.
Но щом изчезне чарът й, ще секне
и любовта ти, както всяко щене.
Каин:
Да секне красотата й! Как може?
Луцифер:
Със времето.
Каин:
Но мина много време,
а Ева и баща ми са красиви!
Не както серафимите и Ада,
но са красиви!
Луцифер:
Всичко ще отмине
със времето.
Каин:
Това е много тъжно,
но няма да засенчи любовта ми.
Когато красотата й изчезне,
по-много ще изгуби този, който
създава красотата, като види
такава красота унищожена.
Луцифер:
Съчувствам ти, задето си обикнал
това, което трябва да загине.
Каин:
И аз на теб, задето не обичаш
ни някого, ни нещо.
Луцифер:
Ами брат ти?
И него ли обичаш?
Каин:
То се знае.
Луцифер:
Баща ти го обича много. Също —
и твоят Бог.
Каин:
Аз също го обичам.
Луцифер:
Най-сляпо и покорно.
Каин:
И покорно!?