Луцифер:
Той е роден след теб, а е любимец
на майка ти.
Каин:
Не искам тази обич,
която първо змията спечели.
Луцифер:
А бащината?
Каин:
Щом е вселюбимец,
не бива ли и аз да го обичам?
Луцифер:
И вашият всеопрощаващ Господ —
Йехова — насадил прещедро Рая —
и Той му се усмихва благосклонно.
Каин:
Не съм го виждал никога — не зная
дали се е усмихвал.
Луцифер:
Но си виждал
сияйните му ангели.
Каин:
Да, рядко.
Луцифер:
Ала достатъчно, за да усетиш,
че те обичат брат ти и приемат
и жертвите му твърде благосклонно.
Каин:
Навярно. Но защо ми го говориш?
Луцифер:
Защото за това си мислил често.
Каин:
Дори да съм — защо ми го припомняш?
(прави кратка пауза, сякаш се замисля)
О, Дух! Сега сме в твоя свят и нека
за моя не говорим! Ти ме срещна
със чудеса, показа ми онези
могъщи сенки, някога живели
на нашата земя преди баща ми,
в сравнение с които сме нищожни;
показа ми и звездните простори,
в които моят свят е малка точка;
показа ми и царството на тази,
с която вече ни венча баща ми —
Смъртта; показа ми ужасно много,
но не и всичко! Хайде, покажи ми
къде живее Бог! Къде е Раят,
сред който обитава? Или твоят!
Луцифер:
И тука, и навсякъде в безкрая.
Каин:
Но ти живееш някъде и имаш
отделно обиталище — тъй както
човекът — своята земя и всяко
от съществата — своята стихия.
Дори които вече са умрели,
за да живеем ние — имат царство.
Ти имаш свое, както и Йехова —
нали не обитавате съвместно?
Луцифер:
Така е — ние заедно владеем,
но нашите царства са разделени.
Каин:
Не може ли единият самичък? —
Една единна цел навярно може
да примири стихиите, които
в момента се раздират помежду си.
Как духовете — мъдри и безсмъртни —
търпят раздор? Не сте ли като братя
по същност, по природа и по слава?
Луцифер:
Не си ли брат на Авел?
Каин:
Ний сме братя
и братя ще останем. Но нима е
духът като плътта? И той ли може
да влиза в спор? Безсмъртие със Вечност?
Разкъсвате нещастната вселена…
Защо?
Луцифер:
За да владеем.
Каин:
Ти ми каза,
че двамата сте вечни.
Луцифер:
Да.
Каин:
Но този
безкраен необят е безграничен!
Луцифер:
Така е.
Каин:
И не можете ли двама
над него да владеете? Не е ли
достатъчен? Защо сте разделени?
Луцифер:
И двамата владеем.
Каин:
Ала злото
единият го върши.
Луцифер:
Кой?
Каин:
Ти, който,
дори да си добър, добро не вършиш.
Луцифер:
Да върши този, който ви създаде!
Нали сте негови!… Нима сте мои?
Каин:
Тогава остави ме, щом съм негов,
или ми покажи къде живееш
или пък неговото царство!
Луцифер:
Мога
и двете, но ще мине малко време —
и ти ще влезеш във едно от двете
завинаги.
Каин:
Защо не днес?
Луцифер:
Защото
с човешкия си ум едва проникна
във малкото, което ти показах —
и просто, и нагледно — а жадуваш
познание за Двойнствената Тайна!
За Двата Принципа! Нима желаеш
отблизо да погледнеш върху трона
лицата на великата им тайна?
О, глина! Опомни се! Ако видиш
дори едното — ти ще се погубиш!
Каин:
О, нека да умра, но да ги видя!
Луцифер:
Достоен син на тази, що откъсна