Выбрать главу

от райското дърво! Но ще загинеш,

а няма да ги видиш! Тази гледка

не се открива пред човешки поглед.

Каин:

А след смъртта?

Луцифер:

                                Смъртта е подготовка.

Каин:

Сега по-малко ме е страх от нея,

щом води към неща определени.

Луцифер:

А аз сега те връщам на Земята —

и ти ще продължиш рода Адамов,

и ще ядеш, ще пиеш, ще се трудиш —

сред смях и плач — и ще умреш накрая.

Каин:

Защо тогава ме доведе — всичко

това да видя?

Луцифер:

                        Каза, че жадуваш

Познание — и аз ти го показах.

Нима не ти помогнах да познаеш

самия себе си?

Каин:

                        Та аз съм нищо!

Луцифер:

На вашето познание таванът

ще бъде да познаете с ума си

нищожността на смъртната природа.

Предай това на своето потомство

и то ще го спаси от много мъки!

Каин:

Надменен Дух! Макар и горд пред мене,

ти имаш господар!

Луцифер:

                                        О, не! Кълна се

в Небето — то е Негово; кълна се

във бездната; кълна се във безкрая

на световете и в живота, който

разделям с Него — не и не! Аз имам…

да кажем… Победител, ала няма

над мен по-висш! Покланят Му се всички,

но не и аз! Воювам срещу Него

тъй, както някога във небесата…15

Из цялата вселена: в дълбините

на Ада, в световете на всемира,

в безкрайността на векове и вечност —

навеки ще оспорвам всичко…, всичко!

И всеки свят, звезда или вселена

на косъм ще виси, докато свърши

Великият конфликт — докато падне

единият… Но ние сме безсмъртни —

и как тогава може да затихне

взаимната и вечната омраза?!

Понеже победи, а аз изгубих,

ме обяви за Зло. А Той какво е?

Да бях спечелил, всеки би приемал

делата Му за зли. А вий, нещастни,

новородени смъртни — на Земята

получихте ли дарове от Него?

Каин:

От малкото — голяма част горчиви.

Луцифер:

Тогава да се връщаме — да вкусиш

останалите милости небесни

Сами по себе си не съществуват

Добро и Зло — и който ви ги дава

не ги е сътворил като такива.

Добро ли е — Добър го наречете,

но ако Той е изворът на злото,

не казвайте, че то е мое дело,

когато знаете от где извира.

И не съди по думите, дори и

изречени от дух, защото само

но плодовете всичко се познава.

Фаталното дърво те е дарило

с един прекрасен дар, наречен Разум!

Не разрешавай друг да го владее

и със заплахи да те принуждава

да вярваш не в това, което виждаш

или което шепне ти сърцето!

Мисли и твърд бъди и си създавай

свой собствен свят във себе си, защото

светът край теб за там е недостоен.

Така ще се издигнеш до онази

божествена природа и ще можеш

да победиш човешката във тебе.

(изчезват)

ДЕЙСТВИЕ III

СЦЕНА I

Земята, близо до Едем, както в действие първо. Влизат Каин и Ада.

Ада:

Ш-шт! Стъпвай тихо, Каин!

Каин:

                                                        Но защо?

Ада:

Енох, синът ни, спи върху леглото

от дъхави листа под кипариса.

Каин:

Под кипарис? Това дърво унило

оплаква сякаш всичко, над което

разстила сянка. И защо под него

реши да сложиш детската постеля?

Ада:

Защото с клони слънцето закрива

като нощта и много му подхожда

да бъде сенник на съня.

Каин:

                                                На онзи

най-дълъг и последен сън… Но нищо!

Води ме при детето!

(отиват при детето)

                                        То изглежда

така красиво — розовите бузки

се сливат с тези розови цветчета,

навред край тях…

Ада:

И устничките — също,

разтворени невинно… Не, не бива

сега да го целуваш! Още малко —

и той ще се събуди… Но в момента

ще бъде грубо този сън спокоен

да нарушиш.

Каин:

                        Да, права си. Ще трябва

да се сдържа. Той спи и се усмихва.

О, ти — на този свят, едва създаден —

най-млад наследник — спи и се усмихвай!

Все още имаш дни, дори години

на радост и невинност. И не знаеш,

вернуться

15

Когато Луцифер като водач на въстаналите ангели воюва срещу Бога, в грандиозната панвселенска воина той е победен и свален от небето, където обитава Бог.