Выбрать главу

че ти си гол — плода не си опитвал.

Ала ще мине време и ще плащаш

за непознати грехове — ни твои,

ни мои… Но сега си спи спокойно!

Разтваря устни във усмивка светла,

клепачите потрепват и раздвижва

ресници, тъмни като кипариса…

и засиява меко синевата

под тях — дори в съня… Дали сънува?

Дали сънува Рая? О, сънувай,

момчето ми, лишено от наследство —

че нито ти, пи твоето потомство

ще стъпите в блажената градина.

Ада:

О, Каин, не въздишай над сина ни

по миналото толкова унило!

Защо тъгуваш винаги за Рая?

Създай си друг!

Каин:

                                Къде?

Ада:

                                                Където искаш —

дори и тук. Ти вечно го оплакват!…

Защо скърбиш? На мен не ми е нужен

аз имам теб, сина ни и баща ми,

и брат ни, и сестра ни, имам Ева!…

Дължим й много — даже и живота!

Каин:

Смъртта е също малък дар от нея.

Ада:

О, този ангел, който те отнесе.

те е направил още по-печален!

Онези чудеса, които с него

би трябвало да зърнеш, световете,

които си видял — нима в духа ти

не внесоха спокойствие и радост

от висшето познание?… Но виждам,

че той те е направил зъл, макар че

прощавам му и съм му благодарна,

че върна те при нас за кратко време.

Каин:

За кратко време?

Ада:

                                Няма и два часа,

откак заминахте. Два дълги часа

за мен, но те за слънцето са нищо.

Каин:

За слънцето! Аз минах покрай него

и зърнах световете, над които

е греело, но няма нивга вече

да осветява, както и онези,

в които негов лъч не е прониквал.

И, мислех, че са минали години

през моето отсъствие…

Ада:

                                                Два часа!

Каин:

Тогава — времето е в нас самите —

и ний го мерим по това, което

ни се покаже — кратко или вечно.

Видях творения незабравими,

безкрайни светове, могъщи сенки

и, зърнал Вечността, дори си мислех,

че съм откраднал векове от нея…

Но ето, че сега отново виждам

нищожеството си. Добре го каза

Духът — че аз съм нищо!

Ада:

                                                Но Йехова

не го е казвал!

Каин:

                        Не. Но той самият

ни е направил, за да бъдем нищо.

Поражда у плътта ни лъч надежда

за Рай и за безсмъртие, а после

ни връща пак в пръстта! Защо?

Ада:

                                                                Ти знаеш

родителите ни в какво сгрешиха.

Каин:

Но нас какво ни свързва със греха им?

Сгрешиха т е — и нека т е умират!

Ада:

Но ти си техен син! И тези мисли

не са от теб, а от духа надменен.

Аз бих умряла — те за да живеят.

Каин:

Аз също — стига с тази моя жертва

да можеше Смъртта да се насити.

Да можеше синът ни да не вкуси

ни смърт, ни скръб човешка, ни след време

на своите деца да ги предава.

Ада:

А може би ще се роди Спасител

и ще изкупи всичките ни грешки.16

Каин:

Да принесе невинност за вината!

Чия вина? Та ние сме невинни!

Какво сме сторили, да бъдем жертви

на нечий грях — и тайнствен и безимен,

ако е грях познание да дириш?

Ада:

О, Каин, скъпи, тези твои думи

са вече грях.

Каин:

                        Тогава остави ме!

Ада:

О, не! Дори и Бог да те остави!

Каин:

Това пред нас какво е?

Ада:

                                                Два олтара,

които брат ти Авел сам издигна,

докато теб те нямаше — да може

и двамата да принесете жертви

на Господа, когато се завърнеш.

Каин:

А сигурен ли е, че съм подготвен

за жертвоприношения, каквито

гой прави ежедневно най-смирено

а зад това смирение прозира

по-скоро страх, отколкото възхита —

и сякаш дава подкуп на Твореца!

Ада:

Но тези два олтара са прекрасни!

Каин:

Един е предостатъчен — аз нямам

какво да принеса!

Ада:

                                А плодовете

на нашата земя: онези първи

прекрасни пъпки, чудните цветчета

с божествен аромат и плодовете —

вернуться

16

Намек за раждането на Месия /Христос/, които чрез смъртта си на кръста ще изкупи всеки грях и ще даде шанс на всеки роден след него да бъде спасен и да получи вечен живот след Второто му пришествие само като повярва и Него.