това е хубав принос и лос гоен
за Господа, когато се поднася
с покаяно сърце и кротък поглед.
Каин:
Според проклятието17 — с пот се трудих
под слънцето. Какво Му трябва още?
Защо да съм смирен? — Защото водя
безкрайна битка с вечните стихии
за къшей хляб? Да бъда благодарен?!
Задето сам съм прах и лазя в него
докато стана прах? И щом съм нищо —
за нищо на света не ще се кланям
и, страдайки, да славя лицемерно!
Да се покая?! — За греха Адамов,
изкупен вече, със това, което
понасяме и с мъките безкрайни,
предречени за нашето потомство!
Не знае нищо спящата ни рожба
за тази скръб на мириади хора,
които са в зародиш днес у него.
О, по-добре в скачите да разбия
телцето спящо, вместо да живее!
Ада:
О, Господи! Детето не докосвай!
Детето ми, детето ти! О, Каин!
Каин:
Не се страхувай! В името на всички
звезди и светове! — Не бих докоснал
със нищо друго спящото ни чедо,
освен със нежна бащина целувка.
Ада:
А тези страшни думи?
Каин:
Казах само,
че по-добре е да умре веднага,
отколкото начало да положи
на скръб, която сам не би понесъл.
Но щом това те плаши — нека кажем,
че по-добре е да не бе се раждал.
Ада:
Не говори така! Кажи тогава
къде остава майчината радост
от грижите и любовта към него?
Събужда се!… Синчето ми… По-тихо!
О, Каин, погледни го — в него блика
живот и сила, красота и радост,
прилича и на мене и на тебе,
когато си добър. Тогава всички —
баща, и син, и майка — се оглеждат
един във друг като в кристален извор
когато сме добри, а ти си нежен.
Обичай ни, о, Каин — както ние!
Заради нас и себе си обичай!
Виж как протяга малките ръчички
и ясният му поглед търси твоя —
да поздрави баща си! Всяка фибра
от нежните му форми тържествува.
Не говори за скръб! Дори онези
бездетни херувими ти завиждат
за радостта. Благослови го, Каин!
Макар и да не може да говори,
сърцето му е пълно с благодарност,
и твоето…
Каин:
Бъди благословено,
момчето ми! Едва ли благословът
на смъртния ти татко ще премахне
проклятието вечно на Змията.
Ада:
Сърдечна бащина благословия
не може да не отклони обратно
лукавството на някакво влечуго.
Каин:
Съмнявам се… Но пак го благославям!
Ада:
О, идва брат ни!
Каин:
Брат ти Авел!
(влиза Авел)
Авел:
Каин!
Добре дошъл, мой братко! Нека бъде
мирът Господен с тебе!
Каин:
Здрасти, Авел!
Авел:
Сестра ми Ада казва, че си скитал
в общение възвишено със ангел
от най-високите по чин. Кажи ми
той беше ли подобен на онези,
с които сме говорили?
Каин:
Не беше.
Авел:
Защо тогава си общувал с него?
Той може на Всевишния да бъде
и враг…
Каин:
Но и приятел на човека!
Такъв ли е Всевишния, когото
наричаш благ?
Авел:
Наричам?! Странни думи
говориш днес, мой братко! Сестро Ада,
ще ни оставиш ли сами за малко —
за всесъжението!
Ада:
Сбогом, Каин!
Но първо прегърни сина си! Може
духът му чист и жертвите на Авел
да върнат в теб мира и добротата.
(Ада излиза с детето)
Авел:
Къде си бил?
Каин:
Не знам.
Авел:
Какво видя?
Каин:
И мъртви, и безсмъртни. Всички тайни
велики на безкрайната вселена.
Безбройни светове, космични вихри
от хиляди слънца, луни, планети;
Мелодията на бучащи сфери…
Което ме направи неспособен
за разговор със смъртни… Остави ме!
Авел:
Очите ти горят със странен блясък!
Страните ти пламтят във странна треска!
Словата ти звучат със странен смисъл!
Що значи туй?
Каин:
То значи, че те моля
17
Става дума за проклятието, изречено от Бог към Адам, след като той е послушал Ева и, престъпвайки забраната, е ял от забранения плод. Вж.(Бит, 3:17,19)