да ме оставиш сам!
Авел:
Не! Първо двама
ще принесем с молитва своите жертви!
Каин:
О, моля те, принасяй сам! Йехова
обича теб!
Авел:
И двама ни обича!
Каин:
Но теб — по-много! То не ме тревожи —
да му се кланяш ти си по-достоен.
Почитай го — но сам!… Поне без мене!
Авел:
О, брате, бих обидил праотеца
и името му, ако не почитах
самия тебе, като първороден,
ако не те помолех във обряда
да бъдеш с мен и ти да го започнеш!
Това е твое право!
Каин:
Аз обаче
не съм държал на него!
Авел:
Много жалко!
Но моля те сега да го направиш!
Душата ти изглежда наболяла
под бремето на някаква заблуда.
Това ще ти даде покой.
Каин:
Не може
покой да ми даде навеки нищо!
Покой ли казах? Никога в духа ми
не е царял, макар да съм го виждал
в природата. О, Авел, остави ме!
Или пък нека аз да те оставя.
Авел:
Не може, Каин! Трябва да извършим
обряда заедно. Не ме отблъсквай!
Каин:
Щом трябва — тъй да бъде! Аз тогава
какво да правя?
Авел:
Избери от двата
един олтар!
Каин:
Избирай ти! За мене
това е просто камък.
Авел:
Ти избирай!
Каин:
Избирам този.
Авел:
Ти си първороден
и по-високият ще ти подхожда.
Сега си приготви самия принос!
Каин:
Къде е твоят?
Авел:
Виж ги тук, до мене,
от стадото ми двете първородни,
нарочно угоени — от пастира
най-скромно приношение…
Каин:
Аз нямам
стада, защото аз съм земеделец.
Ще принеса, каквото ми принася
земята с труд —
(събира плодове)
това са плодовете
в различните си цветове и зрелост.
(нареждат олтарите си и запалват върху тях огън)
Авел:
Ти трябва първи, като първороден,
да кажеш благодарствена молитва,
поднасяйки си жертвата пред Бога.
Каин:
Не — аз съм нов. Добре е ти да водиш,
а аз ще подражавам — както мога.
Авел:
(коленичил)
О, Господи! Ти, който ни създаде
и вдъхна в нас дихание за вечност;
Ти, който ни щадиш и благославяш,
макар да бяхме чрез греха Адамов
погубени — и щяхме да сме вечно,
ако не беше твойта справедливост
примесена със милостта, която
е твоя радост! Всяка твоя прошка
е като Рай, в сравнение с греха ни!
О, най-велик от всички и единствен,
Царю на светлината, на доброто,
на славата и вечността, без Който
царува злото и с Когото всичко
намира път към твоето безкрайно
велико милосърдие, макар и
непостижимо в своята безкрайност!
Склони сега ти поглед благосклонно
към тази скромна жертва — първенците
избрани от стадата първородни
на твоя раб — пастира! Приеми я
заради този, който с благодарност
я слага пред лицето ти сияйно
и свежда своето в праха, от който
е сътворен — защото само твоя
е силата и славата вовеки!
Каин:
(без да коленичи)
О, дух, какъвто ще да си и чийто!
Навярно всемогъщ! Навярно много
добър, когато не откриваш злото
в делата си! Йехова на земята
и Боже в небесата! Имаш още
безкрайно много имена и свойства —
като делата ти. Щом някой може
да те склони с молитвите си — чуй ги!
Щом жертвите те правят благосклонен
и милостив — тогава приеми ги!
Две същества пред тебе ги поднасят!
Ако обичаш кръв — отдясно пуши
пастирският олтар, окъпан в нея
и частите на двете първородни
възнасят благовонен дим в небето…
Или пък, ако гледаш благосклонно
на плодовете сладки на Земята —
на своя чист олтар съм ги положил,
пред ясното ти слънце, от което
са черпили живот, но те самите
живота и скръбта не са познали…
Ако олтар без кърви и без жертви
ти е угоден — погледни на него!
И на тогова, който е пред него —