такъв, какъвто ти си го направил…
А той самият не желае нищо,
което би спечелил на колене!
Ако е зъл — тогава порази го!
Ти си могъщ и той пред теб какво е?
Но ако е добър — от теб зависи
да поразиш или пък да помилваш!
Безсилни са и злото и доброто
без волята ти — сам не различавам
добро от зло! Нищожният не може
да съди Всемогъщия, а само
да спазва всички негови наредби,
които твърде дълго съм понасял!
(огънят върху олтара на Авел се разгаря и образува пламтящ огнен стълб, който се въззема към небето, докато вихрушка събаря Канновия олтар н плодовете се разпиляват наоколо по земята)
Авел:
(коленичил)
Моли се, братко! Върху теб е слязъл
Гневът Господен!
Каин:
Но защо?
Авел:
Сам виждаш
как плодовете ти се разпиляха.
Каин:
Земята ги е дала и в земята
ще се завърнат. Следващото лято
от семето им нови ще узреят.
Обжарената плът на твойта жертва
приема се с охота — виж небето
как жадно лочи кървавия пламък!
Авел:
За нея не мисли! Сега побързай
да принесеш за себе си повторно,
преди да стане късно!
Каин:
Няма вече
олтари да издигам, ни олтари
ще позволя край мен да има!
Авел: (изправяйки се)
Каин!
Какво си наумил?
Каин:
Да срина този
димящ от мерзост облачен ласкател,
предвестника на твоите молитви —
олтара ти — облян в кръвта на жертви,
откърмени, за да загинат в кърви!
Авел: (застава срещу него)
Не смей! Недей прибавя нечестиви
дела към нечестивите си думи!
Не го докосвай — осветен е вече
с божествената воля на Йехова,
приел с наслада жертвите!…
Каин:
С наслада!?
Какво е неговата висша радост
от обгоряла плът и кръв димяща
пред мъката на блеещите майки,
тъгуващи за мъртвите, си рожби
и ужаса на жертвите невинни
пред ножа ти благочестив! Махни се!
Тоз кървав паметник не ще остане
под слънцето — за срам на естеството!
Авел:
Върни се, братко! Ти не ще докоснеш
олтара ми с насилие!… Обаче,
ако решиш да сложиш друга жертва —
ще бъде твой!
Каин:
Да сложа друга жертва!
Назад! Че може тази друга жертва
да бъде…
Авел:
Не разбирам тези думи!
Каин:
Махни се! Твоят Бог обича кърви!
Назад — преди да е получил още!
Авел:
Не! Аз заставам в името Господне
помежду теб и жертвеника, който
е осветен от Бога!
Каин:
Отмести се,
ако обичаш себе си, дордето
разпръсна този пясъчник й смеся
праха му с пръст… Или…
Авел:
Обичам Бога
по-силно от живота си!
Каин:
(удря го в слепоочието с едно димящо дърво, което взема от олтара)
Тогава —
отдай живота си на твоя Господ!
Авел:
Какво направи, братко мой!?
Каин:
О, братко!
Авел:
О, Господи, слугата си покорен
ти приеми! Убиеца помилвай,
защото той не знаеше що върши…18
О, Каин… дай ръката си… Кажи…
на бедната ми Цила…
Каин: (след моментно слисване)
Но ръката
е цялата червена!… И от нея
се стича… Но какво?…
(дълга пауза. Оглежда се бавно наоколо)
Къде съм аз?
И сам!… Къде е Авел?… Ами Каин?
Възможно ли е аз да бъда той?
Стани — защо лежиш върху тревата?
За сън е рано!… Но защо си бледен?
Какво ти е? Кипеше гази сутрин
животът в теб. О, моля ти се, Авел,
не се шегувай!… Аз замахнах силно,
но не и смъртоносно! О, защо ли
застана срещу мен? Това е само
за да ме сплашиш… Беше просто удар
и нищо друго… Само се размърдай!…
18
Отново алюзия с Новия Завет. Същите думи произнася Исус Христос на кръста. (Лука, 23:34)