предначертан и нека го посрещнем
така, че да покажем на Йехова,
че ние сме служители покорни
на святата Му Воля!
Ева: (сочейки Каин)
Не Йехова!
Уби го онзи там, в когото виждам
самата Смърт! И който на Земята
от мен се пръкна, за да я осее
със трупове!… Да го застигнат всички
проклятия и мъките му нека
го заведат в пустинята, дордето
децата му постъпят с него както
постъпи с брат си! Нека го преследват
и ден, и нощ със мечове ужасни
пламтящите от ярост херувими!
По пътя му да се увиват змии!
Плодът да става пепел, щом го вкуси!
И скорпии да скърцат под листата,
които ще му служат за възглаве!
В съня си да сънува свойта жертва,
а буден — от Смъртта да бяга с ужас!
Да бликва кръв от чистите потоци,
кога понечи, премалял от жажда,
да ги скверни с окървавени устни!
Стихиите да бъдат срещу него!
И да живее с болките, в които
умират живите! Дано смъртта му
и от Смъртта със нещо по-ужасно
да заклейми тогова, който първи
я запозна с човека! Вън от тука,
Братоубиецо! От днес нататък
такъв човек ще се нарича Каин
из род в потомство и ще те проклинат
човеците, макар да си баща им.
Дано под теб тревата да изсъхва!
Дано дървото ти откаже сянка,
земята — дом, а пък пръстта й — гроб;
небесното светило — светлината,
а небесата — своя вечен Бог!
(Ева излиза)
Адам:
Е, Каин, тръгвай! С теб не можем вече
да бъдем заедно! Сега поемай
и остави убития на мен:
от днес нататък аз оставам сам
и нивга вече няма да се срещнем!
Ада:
О, татко мой, не се разделяй с него
така! И не притуряй тежка клетва
към клетвите на Ева върху него!
Адам:
Не го кълна — да бъде съвестта му
проклятието му! Е, хайде, Цила!
Цила:
Не. Аз ще се погрижа за мъжа си!
Адам:
Ще дойдем пак, когато си замине
виновникът за тези страшни грижи.
Ела с мен, Цила!
Цила:
Нека да целуна
поне лицето бледо… тези устни,
доскоро топли… Авел! Обич моя!…
(Адам и Цила излизат ридаейки)
Ада:
Ти чу, че трябва да заминем, Каин!
Готова съм. Ще вземем и децата.
Вземи Енох, сестра му аз ще нося!
Да тръгваме, дорде е още светло
ужасно е в пустинята да бродиш
под плаща на нощта!… Кажи ми нещо!
На своята едничка…
Каин:
Остави ме!
Ада:
Защо и аз? Оставиха те всички!
Каин:
А ти защо не си? Не те ли плаши
да бъдеш с този, който го извърши?
Ада:
За мене няма нищо по-ужасно
от нашата раздяла — но настръхвам
и от това, което те остави
без роден брат. Не бива аз, обаче,
за него да те съдя — то е дело
помежду теб и Бога!
Глас отвътре извиква:
Каин! Каин!
Ада:
Ти чу ли? Някой вика!
Глас отвътре:
Каин! Каин!
Ада:
Звучи като гласа на някой ангел!
(влиза Ангел Господен)
Ангелът:
Къде е брат ти Авел?19
Каин:
А нима съм
пазач на брата си?
Ангелът:
Какво си сторил?
Гласът на братовата ти кръв вика
към Бога от Земята! И сега
проклет да си навеки от Земята,
отворила уста, за да приеме
от твоята ръка кръвта на брат ти!
Земята ще работиш, но Земята
не ще ти дава вече свойта сила!
От този ден ще бъдеш ти изгнаник
и скитник по Земята!
Ада:
Но за него
това е наказание по-страшно,
отколкото да понесе ще може!
Пропъден от лицето на Земята,
ще бъде скрит от Бога — и ще бъде
изгнаник той и скитник по Земята.
И всеки, който някъде го срещне,
ще го убие!20
Каин:
О, да беше вярно!
Но кой ще бъде? И кого ще срещна
по пустата земя?
Ангелът:
Убил си брат си!
И кой ще ходатайства пред сина ти?
Ада:
Пресветли, имай милост и не казвай,
че тази гръд нещастна ще откърми
19
От 19 до 20 репликите на героите са взети дословно от Библията (Бит, 4:9-12). Навярно по сценични съображения Байрон е сметнал за уместно Каин да говори с Ангела Господен, а не със самия Йехова, както е в Библията.
20
В Бит, 4:13-14 тези думи са произнесени от Каин. Когато Бог произнася проклятието, там не се споменава за присъствието на жена.