убиеца на родния си татко!
Ангелът:
Синът ще е достоен за бащата!
Нима не беше млякото на Ева
еднакво и за Авел, и за този,
по който днес дими кръвта на брат му?
Братоубиецът не ражда друго,
освен отцеубиец! Ала няма
сега да е така, защото Господ,
Бог ваш, и мой, ми заповяда лично
печата Му да сложа върху Каин!
От днес на този, който го убие,
ще бъде отмъстено седмократно!
Ела насам!
Каин:
Какво ще правиш с мен?
Ангелът:
Ще сложа върху челото ти Знака,
за да не те убие вече никой!
Каин:
Не! Нека да умра!
Ангелът:
Не е възможно!
(Ангелът полага печата върху челото на Каин)
Каин:
Челото ми гори, но то е нищо,
в сравнение със огъня отвътре!
Ако ще има друго — аз го чакам!
Ангелът:
О, ти си твърд, суров и непреклонен
като Земята, над която трябва
да се потиш сега, а онзи, който
ти днес уби, бе кротък като агне
от своите стада благословени.
Каин:
Бях твърде скоро след греха заченат
и майка ми сънуваше все още
Змията, а баща ми — своя Рай.
Това съм аз! Не съм желал живота,
ни сам съм се родил! Ала да можех
със свойта смърт сега да го изправя!
Защо не може? Нека той живее,
а аз да легна хладен! Нека Господ
възвърне пак живота в тоз, когото
обичаше! И нека го отнеме
от мен, защото аз не го желая!
Ангелът:
Кой би могъл убийство да поправи?
Но стореното — сторено! Живей,
за да изпълниш дните си и нека
не се повтаря днешното ти дело!
(Ангелът изчезва)
Ада:
Замина си! Да тръгваме и ние!
Дочувам от леглото си да плаче
невръстният Енох.
Каин:
Едва ли знае
защо са тези сълзи… а баща му,
проливал кръв, сълзи не би могъл…
но и четирите реки21 не могат
изми душата му!… Дали след време
синът ми би могъл да ме погледне?
Ада:
Да знаех, че не може, бих го…
Каин:
Не!
Достатъчно заплахи — стига вече!
Отивай при децата — аз ще дойда.
Ада:
Не искам да оставаш сам с мъртвеца.
Да идем заедно!
Каин:
О, ти безжизнен
и вечен обвинител! Не попива
невинната ти кръв и помрачава
Земята и Небето! Аз не зная
какво си ти сега, но ако виждаш
какво съм аз — аз вярвам, че прощаваш
на този, на когото нивга вече
не ще прости ни Бог, ни съвестта му!
О, сбогом! Аз не бива да докосвам
това, в което сам съм те превърнал.
И аз — роден от същата утроба,
от същите гърди засукал мляко,
към своите притискал те тъй често
във братска и приятелска прегръдка —
аз няма нивга вече да те срещна,
дори сега не смея да направя
това, което ти за мен би сторил —
да спусна твоите останки в гроба —
във първия изровен гроб за смъртен!
И кой го изкопа! О, ти, Земя!
За всички плодове, дарени щедро,
отплащам ти се с гроб!… Сега ни чака
пустинята!…
(Ада се навежда н целува тялото на Авел)
Ада:
Ужасен дял, мой братко,
без време те постигна! От онези,
които те оплакват, аз едничка
не бива да скърбя: от днес нататък
орисана съм да изтривам сълзи,
но без да ги проливам… И от всички
ридаещи ридая по-горчиво:
скърбя за теб безкрайно, но оплаквам
и този, който те уби! Е, Каин,
готова съм да разделя теглото!
Каин:
На изток от Едем ще тръгнем ние —
безлюдната пустиня ми подхожда!
Ада:
Води! Сега си мой водач и нека
Бог бъде твоят! Вземам и децата!
Каин:
А той — прострян в праха — той бе бездетен!
Аз пресуших родителския извор,
от който новобрачното му ложе
Земята би дарило с нова раса —
по-блага и смирена — и която,
размесвайки се с моите потомци,
смекчила би сърцата им корави!
О, Авел!
Ада:
Спи спокойно!
Каин:
Ами аз?
(излизат)
21
Четирите реки, които извират от Едем и следователно единствените, които Каин познава. (Б.а) Вж. 12