е Същност — тя ще падне и ще бъдеш
това, което си сега.
Каин:
Това ли?
Защо не повече?
Луцифер:
Дори от нас ли?
Каин:
А вие?
Луцифер:
Ний сме вечни.
Каин:
И щастливи?
Луцифер:
Могъщи!
Каин:
А щастливи?
Луцифер:
Не. А вие?
Каин:
Щастливи!? Погледни ме!
Луцифер:
Жалка глина!
И смяташ се окаян?! Ти?!
Каин:
Такъв съм.
А ти, със цялата си мощ, какъв си?
Луцифер:
Подобен на твореца ти, но който
не би те сътворил такъв.
Каин:
Така ли?
Та ти почти си бог и …
Луцифер:
Аз съм никой —
след устрема прекършен съм това,
което съм. Надви ме — да царува!
Каин:
Кой?
Луцифер:
Дядо ти — творецът на Земята.
Каин:
И на Небето, и на всичко… Чувах
така да пеят много херувими.
Луцифер:
Покорно пеят те от страх, че може
да ги превърнат в духове и хора —
подобно мен и теб.
Каин:
А то какво е?
Луцифер:
Думи, които дръзват да използват
безсмъртието си и да погледнат
открито Всемогъщия Тиранин
във Вечното Лице и да му кажат
кое е зло. А щом ни е създал
Дой казва тъй, но лично аз не вярвам,
не може да направи да изчезнем.
Безсмъртни сме! Той може да заплашва
със вечни мъки — и какво!… Велик е,
но в своето величие едва ли
е по-щастлив. Не може божеството
да върши зло. — И друго не остава,
освен от трона вечен и самотен
да прави светове и нова вечност,
по-поносима за божествен разум,
несподелил със други самотата.
И сред безброй вселени ще е сам —
неразгадаем, вечножив тиранин.
Най-висшето му благо би било
да свърши сам със себе си. Но нека
царува и твори — а сам да страда.
А духове и хора — в люти язви —
поне се утешаваме взаимно
с безкрайно състрадание към всичко.
А Той! — така окаян в свойта слава
и неспокоен в окаяността си —
единствено твори и разрушава.
Каин:
Витаело е дълго във ума ми
това, което казваш. Все не можех
видяното със чутото да свържа.
И майка ми, и татко ми говорят
за змии, плодове, дървета… Виждам
на техния изгубен Рай вратите
и ангела пред тях със меча огнен,
не пускащ никого. Търпя теглото
на ежедневен труд и вечни мисли.
Сред този свят край мен изглеждам нищо,
а мислите бушуват в мен и сякаш
надмогват всичко. Насаме си мислех,
че страдам сам: баща ми е дресиран,
и майка ми забрави тази жажда
за риск и за познание, а брат ми
е примерно овчарче и принася
от стадото си всяко първородно
на Онзи, който повели и иска
без пот Земята да не ражда нищо.
Сестра ми Цила вечно пее химни;
Жена ми Ада — вярна и любяща —
тя също не разбира тези мисли,
които ме разкъсват. Никой още
съчувствие до днес не е показал —
с вас — духовете — май ще си допаднем.
Луцифер:
Душата ти копнеела е явно
за тази дружба. Нямало е нужда
от моя блясък. Даже в змийско тяло,
пак бих те очаровал, както Ева.
Каин:
О, ти я прелъсти, нали?
Луцифер:
Как може
чрез истината да се прелъстява!?
Нима плодът на двете му дървета
не е такъв, какъвто аз й казвах?
А аз ли забраних да го опитва?
И аз ли забраненото поставих
на крачка от създания невинни
и любопитни в своята невинност?
Аз щях да ви направя богоравни!
Но той изгони ги и то защото:
„… да не прострат ръка, и като вкусят,
да заживеят вечно.“8 — Кой го каза?
Каин:
Да, Той. Така съм чувал и от тези,
които пък от Него са го чули.
Луцифер:
Тогава кой е демонът? Тоз, който
не иска да живееш, или който
би сторил да си вечен и да имаш
Познанието?
Каин: