Луцифер:
Не съм опитвал
не мога да ти кажа.
Каин:
Бил съм глина,
в която няма зло. Нима навеки
ще бъда прах?
Луцифер:
Звучи ми раболепно —
Адам поне желаеше да знае!
Каин:
Но не и да живее — би опитал
дървото на живота.
Луцифер:
Беше късно.
Каин:
Фатална грешка! Трябвало е първо
от него да яде… Но той тогава
е бил безсмъртен?… Нещо не разбирам!
Но се страхувам: от какво — не зная.
Луцифер:
Аз, който зная всичко и от нищо
не се страхувам — същността познавам.
Каин:
Нали ще ми я обясниш?
Луцифер:
Веднага!
Но при едно условие.
Каин:
Кажи го!
Луцифер:
Да паднеш и се поклониш пред мене9
и само аз да твоят Господ.
Каин:
Не си обаче Господ на баща ми…
Луцифер:
Не съм.
Каин:
А равен нему?
Луцифер:
Не. Аз нямам
със него нищо общо. И не искам!
По-слаб или по-силен в гордостта си —
но никога слуга или съдружник
на силата му. Аз живея сам,
но съм велик — покланят ми се много
и още много ще ми се покланят.
Бъди сред първите!
Каин:
Не съм се кланял
до днес дори на бащиния Господ,
макар че Авел често ми се моли
да носим приношенията двама.
Защо да ти се кланям?
Луцифер:
Значи нивга
не си Му се покланял?!
Каин:
Казах вече.
И мислех си, че след като владееш
Познанието, сигурно го знаеш.
Луцифер:
Онези, що не се покланят Нему,
покланят се на мен.
Каин:
Но аз не искам!
Луцифер:
Е, все едно е — ти си мой поклонник.
Това, че никога не Му се кланяш,
те прави като мен.
Каин:
А ти какъв си?
Луцифер:
Познавам всичко земно и отвъдно.
Каин:
Разкрий ми тайната на битието!
Луцифер:
Последвай ме тогава!
Каин:
Ала трябва
да работя земята. Обещал съм…
Луцифер:
Какво?
Каин:
Да набера от плодовете.
Луцифер:
Защо?
Каин:
За да принасяме със Авел
пред някакъв олтар.
Луцифер:
Нали ми каза,
че никога не си му се покланял!
Каин:
Но Авел ме склони с молби горещи.
Това е негов принос — и на Ада.
Луцифер:
Разколебан си?
Каин:
Тя ми е близначка!
Родена е от същата утроба!
Изтръгна обещание със сълзи.
За да не плаче — бих понесъл всичко,
дори и поклонение пред Него.
Луцифер:
Последвай ме тогава!
(Влиза Ада)
Ада:
Скъпи Каин,
дошла съм да те търся; час настъпи
за радост и почивка — ти ни липсваш.
Не си се трудил днес, но аз работих
за двама. Плодовете са узрели
и греят като слънце сред листата.
Ела със мен!
Каин:
Не виждаш ли?
Ада:
Да — ангел.
И други път са идвали.
Каин:
Но този
е по-различен.
Ада:
Има ли различни?
Да го поканим — ще ми е приятно
да ни гостува.
Каин:
Искаш ли?
Луцифер:
Аз исках
да бъдеш мой!
Каин:
След малко тръгвам с него.
Ада:
И ни оставяш?!
9
Със същите думи се обръща Сатаната към Исус Христос, когато го изкушава в пустинята (Мат, 4:9). Кланянето на други богове е най-мерзко пред Йехова и не случайно първата от десетте Божи заповеди гласи: „… Да нямаш други богове освен мен.“