Каин:
Да.
Ада:
И мен?
Каин:
О, Ада!
Ада:
Да дойда с теб!
Луцифер:
Не може!
Ада:
А ти кой си
да ни разделяш?
Каин:
Той е бог.
Ада:
Така ли?
Каин:
Говори като бог.
Ада:
Змията също
говореше така, ала излъга.
Луцифер:
Сега грешиш! Не беше ли дървото
Дървото на Познанието, Ада?
Ада:
За наше съжаление безкрайно.
Луцифер:
Но то е и познание! Така че,
не е излъгала. Ако приемем,
че е подвела някого — било е
чрез истината — тя пък в същността си
е винаги Добро.
Ада:
Ала каквото
научим за това, прибавя само
към злото зло: изгонване от Рая,
и страх, и труд, и пот, и скръб… И ние,
разкаяни, очакваме утеха —
но няма! Каин, не отивай с него!
Живей какъвто си! И ме обичай!
Аз те обичам!
Луцифер:
Може би по-много
дори от майка си и от баща си?
Ада:
Да. Грях ли е?
Луцифер:
Не още, но ще бъде
след време сред децата ви.10
Ада:
Как!? Значи
Енох да не обича дъщеря ми?
Луцифер:
Не както ти обичаш Каин.
Ада:
Боже!
Нима не ще се любят те и раждат
любими същества? Нали от тези
гърди са сукали! Нима баща им
не е роден от същата утроба,
която мен роди? И ние с него
не се ли любим и от любовта ни
не се ли раждат същества, които
след време ще се любят както ние
ги любим? Както аз те любя, Каин!
О, моля те, не тръгвай с този ангел!
Луцифер:
Но този грях не е от мен измислен.
И не е грях за вас — дори да бъде
след време грях за вашите потомци.
Ада:
Какъв е този грях, когато може
и да не бъде грях? И щом зависи
от обстоятелствата, то тогава
сме роби на…
Луцифер:
И същества по-висши
от вас са роби; и от тях по-висши
биха могли да бъдат, но избраха
да са свободни — ако ще да страдат —
вместо да бъдат жалки блюдолизци
сред химни и неискрени молитви
към Него — Всемогъщия, чието
могъщество не се крепи на обич,
а само насилие и ревност.
Ада:
Но всемогъщите са и всеблаги.
Луцифер:
Така ли бе в Едем?
Ада:
Не се опитвай
със прелест да ме изкусяваш — виждам,
че ти си по-приятен от змията,
но лъжеш като нея.
Луцифер:
Като нея
говоря истината — питай Ева!
Нима ще отречеш, че тя познава
добро и зло?
Ада:
О, майко! Ти си яла
плод, по-горчив за твоето потомство,
отколкото за тебе. Ти поне си
прекарала във Рая младостта си —
щастлива, редом с ангели щастливи.
А ние днес, прокудени от Рая,
за присмех сме на духове, които
изопачават божиите думи
и чрез самите наши странни мисли
ни изкушават — както ти била си
във онзи час на безразсъдна жажда
сред Рая изкушена от змията.
Не мога на безсмъртния пред мене
да отговоря… Нито да го мразя!
И гледам го с опияняващ ужас,
ала не бягам… В погледа му има
привличане, което приковава
очите ми… И властно ме притегля
все повече и повече… О, Каин!…
Издърпай ме!… Спаси ме!… Каин!… Каин!…
Каин:
Но той не е зъл дух! Кое те плаши?
Ада:
Не е ни бог, ни божий. Зная много
от ангелите — този не прилича
на тях…
Каин:
Но има и по-висшо войнство —
архангелите.
Луцифер:
И дори по-висши
от тях.
Ада:
Но те не са благословени!
10
Този проблем е занимавал Байрон изключително много. Неговите изследвани свързват това с любовта му към заварената му сестра по бащина линия Огьста /Августа/.