– Няма съмнение, че държи на теб – призна сестра ми. – Разбрах това, когато ви видях да яздите заедно. Тереза Троти също го забеляза, защото видях как хапе от яд долната си устна.
– Убедена съм, че не се обичат – потвърдих аз с висок и твърд глас, нарушавайки обещанието, което бях дала на баба ми преди няколко дни. – Бракът им чисто и просто ще бъде съюз по сметка.
– Наистина ли мислиш така? – попита ме тя. И разбрах, че това е риторичен въпрос. Тя също си беше дала сметка за някои несъответствия в ролята, която както Нелсън, така и Тереза, се опитваха да играят, когато не бяха сами. – „Има нещо гнило в Дания“ – завърши тя иронично.
– Нелсън се нуждае от пари, а Тереза – от аристократично име.
– Хрумва ми само едно решение. – Сестра ми винаги използва хумора като нападателно оръжие. – Да отидеш на сватбата, да заемеш стратегическо място на задните пейки и когато свещеникът каже: „да говори сега или да замълчи завинаги“...
– Ще стана и ще извикам, че го обичам!
– А той ще се обърне към теб, ще зареже Тереза Троти пред олтара, ще се затича, ще те грабне на ръце и ще избяга с теб на бял кон, който ще чака пред входа на църквата!
– Не може ли да е кола? – попитах аз предпазливо.
Отделихме няколко минути за размисъл, преди да се върнем в жестоката действителност. Сватбата щеше да се състои, независимо дали се обичаха, или не, след два месеца и половина и аз вероятно щях да чуя лъжливия му обет: „докато смъртта ни раздели“, без да мога да спра хода на събитията. Безпомощна, с разбито сърце, неспособна да се влюбя отново, защото нямаше да срещна друг мъж като херцог Нелсън.
– Не мислиш ли, че този благородник всъщност не е толкова благороден? – изтръгна ме сестра ми от размишлението. – Ако беше, нямаше да се съгласи да живее в лъжа. Нямаше да се обвърже с жена, в която не е влюбен, нито да й се закълне, че ще я обича в здраве и болест, в богатство и бедност
– Не става въпрос за благородство – защитих го аз не особено убедена, – а за идеята за дълга, която двете с теб не можем да възприемем. За него е много важно да запази наследството на семейството си. Тази отговорност се пада на него като последен жив потомък на рода Ноланд.
– И стои над личното му щастие?
– Стои над всичко.
– Не можеш да ме убедиш. Това момче не ми харесва. Най-малкото не е за теб. Ти заслужаваш мъж, който е наясно с това, което е важно в живота – каза сестра ми, като сложи край на разговора ни и ме остави насаме със снимката на кучето, писмото на Нелсън и автентичните питки със зехтин на Инес Росалес.
И сестра ми беше права. Как можех да бъда влюбена в мъж, способен да се ожени за пари?
Бях обаче влюбена. Също както много жени прощават на мъжете си пиянството или изневярата, така и аз бях готова да простя на Нелсън слабостта, която бе проявил, решавайки да се ожени за Тереза Троти.
15.
Малко след като сестра ми излезе, се появи майка ми, облечена с дрехите, с които играеше голф. Завари ме сама и потънала в размисъл, с писмото на Нелсън в ръцете. Видя снимката на кучето и заключи, че още скърбя за моя добър космат приятел, затова реши да ме разсее с една злободневна тема.
– Как ти се струва историята на Камила Паркър-Боулс и принц Чарлс?
По онова време майка ми – която притежаваше необяснима дарба за учене на езици, благодарение на която четеше безпроблемно на английски, френски, португалски, италиански, немски и холандски – се грижеше да изготвя ежедневния преглед на печата и да запазва изрезките, които сметнеше за интересни, в картонени кутии, заемащи цялата задна стена на кабинета й.
Разви алергия към праха или вестникарската хартия
– така и не се разбра към кое точно. Поради тази причина работеше с латексови ръкавици и хирургическа маска, които, прибавено към съсредоточеното й изражение и педантичната й работа с ножицата, й придаваха вид на главен хирург, извършващ сърдечна операция.
Би могло да се каже, че от толкова четене на новини – много често сензационни – тя се излекува от срамежливостта си и от време на време изтърсваше някой шокиращ коментар, който ни караше да се превиваме от смях.
– Тампон! Можеш ли да повярваш?
Имаше предвид, разбира се, дословната транскрипция в таблоидите на един телефонен разговор, в който уелският принц казваше на любовницата си, че пламенно желае да бъде нейният „тампакс“.
Тази история беше известна от 14 февруари предишната година, с други думи, петнайсет месеца преди разговора, който провеждахме, а това доказваше по неопровержим начин теорията ми за отвличането на вниманието.
– Има нови данни – побърза да добави тя, като видя подозрителното ми изражение. – Сега се знае, че връзката им датира от 1970-а, когато се срещнали на един турнир по поло и тя му разказала, че прабаба й, Алис Кепъл, била любовница на неговия пра-прадядо, Едуард VII. Представяш ли си само как му се е представила, все едно че му се е предлагала! Тогава той й хвърлил око и я поканил да прекара няколко дни в резиденцията на Маунтбатън в Хампшър, където се организирали най-добрите ловни излети в цяла Англия. Тя обожавала да ходи на лов. Било любимото й развлечение. Както и да подлудява от ревност годеника си, офицера от кавалерията Андрю Паркър Боулс. Чарлс и Камила били любовници в продължение на няколко месеца, но тя най-неочаквано, докато той пътувал е една фрегата, се омъжила за Паркър Боулс и разбила на пух и прах надеждите му. Знаеш ли как принцът е научил? Прочел новината в „Таймс“!
– Удивително – съгласих се аз, истински впечатлена.
– След това Чарлс я помолил да напусне мъжа си и да се върне при него. Но вече било твърде късно. Двамата знаели, че наследникът на трона не може да се ожени за разведена жена. Спомни си за Уиндзорския херцог, който бил принуден да...
– Да се откаже от короната заради Уолис Симпсън.
– Така че решили да подновят връзката си като прелюбодейци и макар да се предполагало, че е тайна, цялото им обкръжение знаело за това. Чарлс и Камила били любовници, без да ги е грижа за нейния мъж, за мимолетните връзки на Чарлс, за официалните задължения или хорските приказки. Може ли да повярваш, че самата Камила помогнала на принца да си намери жена?
– Но продължили да се виждат след сватбата на Чарлс.
– Разбира се! Принцеса Даяна научила за това по време на сватбеното пътешествие. Горкичката. Чула ги да разговарят по телефона и намерила снимки в портфейла на мъжа си. Освен това открила, че на копчетата за ръкавели, които принцът носел в деня на сватбата, били гравирани две преплетени „С“ – началните букви на имената им.
– Значи й е изневерявал още от първия ден. – Майка ми кимна печално с глава. – Татко какво смята?
– Той има своя теория – че Чарлс бил много млад, когато се увлякъл по една по-възрастна от него жена с опит в... – сниши глас и каза „леглото“, – докато всъщност тя желаела красивия офицер, който бил по-зрял и интересен от принца. Защитава Даяна със зъби и нокти, знаеш какъв е баща ти.
– Испански кавалер.
Когато излезе от стаята, влачейки чантата си за голф в коридора и ме остави сама с писмото и кафето пред огромната маса в трапезарията, започнаха да ме връхлитат обезпокоителни мисли за възможността да се превърна вече не в съпруга, а в тайна любовница на Нелсън Ноланд. И за моя огромна изненада идеята неми се стори толкова отблъскваща и ужасяваща, както би било редно. Поне не толкова, колкото идеята да го загубя след сватбата му.
И като в някакво съновидение, омаяна от изпарени ята на кафето, си представих живот, изграден около тази толкова недостойна мечта.
Щях да живея във вилата в Ноланд Тауърс, която сестра ми ще е украсила с разкошни флорални щампи и пастелни тонове. Щях да се завивам с шведски пухени завивки, да отглеждам рози в градината и да се храня с мармалади и конфитюри. Щях винаги да бъда на разположение на Нелсън и да чакам с нетърпение момента, в който той щеше да идва на кон, мокър от дъжда или със загар от августовското слънце, тласкан от неудържимото желание да бъде с мен. Щяхме да се любим е животинска страст, до премала, докато накрая се отпуснем, удовлетворени и изтощени, щастливи и умиротворени.