По време на обяда – равиоли, пълнени с маскарпоне с аромат на трюфели и панирани телешки бифтеци с пармезан – той беше все така мълчалив. Бруно шеговито го нарече скучен аристократ, като в същото време най-безсрамно пускаше ръце на сестра ми под масата.
Разделихме се след кафето с обещанието да се видим отново в най-скоро време.
Сестра ми и Бруно се бяха уговорили да се видят няколко дни по-късно в Херес де ла Фронтера, да присъстват на състезанието по мотоциклетизъм, в което щеше да участва прочутият Андреа Контадино, да се насладят на празника на фламенкото, на андалуската пролет, на вината и мезетата и дори на морето, което се намираше на няколко километра от града.
– Мама и татко никога няма да те пуснат сама в Херес.
– Тогава ще остана в Кадис при леля и чичо.
Очевидно сестра ми беше намерила своята сродна душа. Така поне ми каза по време на полета за вкъщи. Също като млекарката от приказката вече си се представяше, че е омъжена за Бруно, живее щастливо сред лозята, помага му да обработва земята е провиденческите си знания по земеделие, чака го да се прибере за вечеря, заобиколена от три-четири деца със светли очи и къдрава коса, храни се с трюфели и червено вино, слиза в селото в пазарни дни и в неделите, за да присъства на литургията, язди кон из обширното имение, къпе се в реката през лятото и намира убежище от студа в обятията на голямата си и единствена любов.
17.
Учудих се, че рано сутринта на следващия ден баща ми ме извика спешно в кабинета си. Не го бяхме видели, когато пристигнахме, защото минаваше полунощ, нито по време на закуската, нито когато е излязъл забързано от къщи, ухаейки на лосион за след бръснене, с неизменния си вълнен пуловер и с отчайващата си липса на нюх към съчетаването на цветовете.
Прегърнах го и го целунах. Няма прегръдка на този свят, която може да се сравни с тази на един баща. Никой не прегръща като него – било приятел, годеник, съпруг или син. Никой. Държеше в ръка един от онези пликове с цвят сепия, в които фотографите ни предаваха материалите си. Разбрах мигновено, че съдържа снимките от Милано. Беше се случило нещо сериозно. Достатъчно беше да видя смутеното му изражение.
– Къде е пожарът? – попитах аз, за да разведря обстановката.
Извади купчина снимки и за момент имах чувството, че гледам един от онези филми, в които главният герой е частен детектив. Изтърканата сцена, в която съпругът открива, че жена му му изневерява, или че политикът е корумпиран, или че свидетелят е бил купен. Показа ми една от тях, без да каже нито дума.
Първото, което видях, бе къдрокосата глава на Бруно Контадино, наведен към една жена, която го целуваше страстно.
Вдигнах очи от снимката и погледнах смутеното лице на баща ми. Ужас! – помислих си, фотографът ни беше направил снимка на сестра ми насред любовния й порив... и я беше показал на човека, който най-много можеше да се разстрои от тази гледка.
Бях изненадана. Доколкото си спомнях, онази нощ не се беше случило подобно нещо. Сестра ми не беше от момичетата, които се целуват с първия срещнат, освен това не я бях изпускала от поглед през цялото време, докато бяхме в казиното.
– Кога е направил тази снимка? – попитах аз, след като се съвзех от уплахата.
– Знаеш ли кое е момчето?
– Да. Казва се Бруно Контадино.
– Но ти познаваш ли го?
– Запознахме се онази вечер. Производител е на виното, което сервираха с вечерята. Чудесно момче – побързах да уточня аз, въпреки че изражението на баща ми беше повече от сериозно. – Не се ядосвай, татко, тя е луда по него. Мисля, че не съм виждала по-влюбена жена от нея.
– Но как можеш да говориш така – отвърна той учудено, – като след по-малко от месец ще се жени за друг!
Баща ми ме гледаше, без да може да повярва на думите ми. Никога не беше очаквал това от мен. И с право. Грабнах останалите снимки и ги разгледах една по една. Оказа се, че жената, скрита зад къдриците на Бруно Контадино, не беше сестра ми; беше безсрамната Тереза Троти ди Висконти, която разбиваше с една-единствена целувка сърцата на двама души, които толкова обичах: това на сестра ми и това на моя Нелсън.
– Гадна кучка! – За пръв път в живота си използвах вулгарна дума пред баща ми и той пое удара. Опъна пуловера си, после се отпусна на стола си и ме помоли да седна до него.
– Ситуацията е много неприятна – каза той. – Ти се сближи доста с херцог Ноланд и мисля, че си най-подходящият човек, който да реши какво да правим. Мислиш ли, че трябва да предупредиш него или приятелката ти Кара?
– Не знам.
– Можем също да потулим случилото се. Да скъсаме снимките, да не казваме нищо на никого и да стискаме палци това да е било незначителна забежка. И да се надяваме, че годениците ще се оженят и ще бъдат много щастливи. Според мен това е най-добрият вариант. Нямаме моралното право да се намесваме в една толкова интимна и деликатна ситуация. Освен това знаеш, че хората обикновено намразват вестоносеца. Но оставям решението в твои ръце.
Аз не казах нищо.
– И твърдиш, че е луда по него? – учуди се той. – Откъде знаеш?
Обясних му, че снимката е доста тъмна и неясна, затова съм объркала Тереза е друг човек, с едно очарователно момиче, което той ни е представил като своя годеница. Излъгах. И не съжалявам. Какво друго можех да направя? Да издам сестра си? Достатъчно щеше да страда горката, когато й кажех истината. Не бях сигурна как щях да постъпя в случая е Нелсън, но бях наясно, че сестринският ми дълг е да разбия мечтите на обожаваната от мен малка сестричка. Колкото и да ме болеше, не можех да позволя Бруно Контадино да я лъже по този толкова подъл начин.
Върнах се вкъщи. Тя ми отвори вратата, защото гореше от нетърпение да ми каже, че Бруно току-що й се обадил по телефона, че говорили повече от половин час, че никой от двамата не се решавал да затвори, че...
Тогава забеляза лицето ми е изражение на напръскан е отрова паяк, на пребито куче, на стъпкана мравка...
– Какво има? Къде беше?
Имах желание да зашлевя негодника, който й се подиграваше.
– Твоят Бруно се оказа свиня – промълвих аз. – И любовник на Тереза Троти. Татко ми показа неопровержимо доказателство. Как я целува в казиното.
– Но преди или след като се запозна с мен?
Не очаквах тази реакция. Нито подобен въпрос.
– Откъде да знам – възразих. – Две минути преди или след като сте се запознали. Има ли значение?
– Разбира се, че има – прошепна тя и се свлече на дивана.
Сълзите й бликнаха две минути след най-потискащото мълчание в света. Обратното щеше да ме учуди много. Щеше да е все едно да забиеш нож в сърцето на някого и да не му причиниш нищо, нито рана, нито припадък, нито смърт. Добре че имахме подръка хартиените кърпички, които баба ни разхвърляше из цялата къща. Толкова плака, че за малко да наводни хола.
Брат ми надникна, за да види какво става, и ни завари потънали в скръб. Не каза нищо. Обърна се и затвори внимателно вратата зад себе си. Толкова години като единствено момче в семейството го бяха научили, че най-добрият начин да избегне конфликти с жените е да ги остави на мира. Ние обаче се грижехме за него, стараехме се да му угаждаме, макар че невинаги успявахме. Веднъж сестра ми го убеди да й позволи да го подстриже. „Ще изглеждаш чудесно“ – увери го тя. И толкова неравно го беше подстригала, че ако човек го видеше отдалеч, косата му изглеждаше къдрава.
Когато най-после сълзите й секнаха сред хлипове и ридания, сестра ми си възвърна говора.
– Откога, мислиш, са любовници? – попита тя с измъчен глас, мачкайки кърпичката между пръстите си.
Искаше ми се да поплача с нея, но никога не съм могла да изливам мъката си по този начин. Още пазех в себе си сълзите, които трябваше да изплача за кучето ми, за леля Долорес и за дядовците ми, които починаха, когато бях малка. Случилото се с Тристан Ноланд беше черно петно В досието ми.
– Мисля, че отдавна – каза начинаещата писателка в мен, за която още нямах представа. – Помисли си. Израснали са заедно. Сигурно той е целунал Тереза за първи път