Появи се издокаран с класически смокинг, прие аплодисментите непринудено, влезе в балната зала и предизвика известна суматоха сред гостенките.
Аз успешно се слях с околната среда благодарение на една винтидж рокля на Педро Родригес, която принадлежеше на баба ми по бащина линия и която бяхме избрали заедно за случая сред фантастичните дрехи в гардероба й. За щастие с баба ми винаги сме имали еднакъв номер и сходен вкус. Колекцията й от рокли – беше запазила всичките – заемаше цяла стая. Беше съседна на стаята за игри, където в детството ни тя инсталира кухня играчка, покриваща четирите стени.
Беше възхитителна рокля от черно кадифе, с цепка отстрани, която разголваше крака до средата на бедрото. Баба ми винаги е била модерна и дръзка.
Седнах на масата – една от най-отдалечените от сцената – и завързах разговор с други журналисти, които като мен, с бележник в ръка, записваха имена и случки и обменяха някои от откритията си.
– Знаеш ли коя е русата красавица, която току-що влезе? – попита ме кореспондентката на едно английско светско списание, която беше леко объркана сред толкова монакчани, италианци и французи. Имаше също много араби, но те бяха еднакво познати в Лондон и в Париж, така че на този терен тя беше много по-опитна от мен.
– Разбира се. Това е Тереза Троти ди Висконти. Дъщеря на един от най-богатите хора в Италия. Баща й е собственик на веригата магазини „Троти“. Позната ли ти е?
Години преди нахлуването на големите търговски площи, бизнесът на семейство Троти бе станал повече от успешен благодарение на простата причина, че бе въвел системата на самообслужване. За пръв път в историята една домакиня се разхождаше в коридорите между отрупаните рафтове и можеше сама да избира измежду стотици продукти. Беше свободна да опипва плодовете, да сравнява цени и качество или да реши да се осланя на инстинкта си на хрътка. В деня, когато бе открит първият магазин на самообслужване, се родиха маркетингът, рекламата, продуктовото позициониране и всички модерни техники на продажба, които се стремят да наклонят везните в полза на артикул, който в същността си е идентичен е този на конкурента.
– Прилича на топ модел – отвърна ми тя.
През деветдесетте нямаше друга мярка за красота, освен олицетворяваната от Клаудия Шифър, Карла Бруни, Ел Макферсън, Наоми Камбъл и Синди Крофорд.
– Тя не е модел – поправих я аз. – Учи политология в Римския университет. Освен че е хубава, е и образована.
След вечерята засвири оркестър. Принцеса Каролина предпочете да остане седнала до баща си и танците откри принцеса Антоанет е ужасната си рокля от розова коприна. Скоро дансингът се изпълни с двойки и млади хора от международния джет сет, музиката се усили и шампанското оказа своето въздействие.
По едно време се наложи да отида до тоалетната. Слязох внимателно, за да не настъпя роклята е високите токчета, с които не бях свикнала, и докато се чудех как ще си разкопчая бодито без чужда помощ, чух гласове и смехове на партерния етаж.
По-скоро по тона, а не по думите, заключих, че става дума за двойка в разгара на любовен акт Беше късно да се върна и да избягам тичешком, затова реших да се дръпна встрани, да стоя тихо, скрита зад някоя саксия, и да се надявам, че тези толкова пламенни любовници няма да ме забележат, когато мина край тях.
Гласовете обаче млъкнаха, никой не се качи по стълбите и след известно време продължих да слизам. Трябваше спешно да посетя тоалетната.
Учудих се, че няма и следа от тях. Представих си ги как се любят в някой тъмен ъгъл, далече от погледите на останалите гости. Може би скрити в шкафа с метлите или в кабината на асансьора. Изобщо не предполагах, че ще се озова лице в лице срещу тях в тоалетната.
Бутнах вратата на тоалетната и в същото време от една от кабините излязоха те: Тереза Троши ди Висконти и един млад арабин. Двамата бяха полуразсъблечени, тя беше боса, той си закопчаваше панталоните, целуваха се и се смееха. Приближиха се до огледалото, споделиха една линия кокаин и си тръгнаха, като почти се сблъскаха с мен.
Помислих, че съм станала невидима. Погледнах се в огледалото, за да установя, че все още имам физическо и телесно присъствие. После разбрах, че им е било все едно дали ще ги видя, или не. В онази обстановка никой не се скандализираше от една невинна доза секс и наркотици.
– Само да знаеш какво видях! – бяха първите думи, които отправих на следващия ден към сестра ми, която ме чакаше на летището.
Разбира се, нищо от това не включих в материала си.
От Тереза Троти ди Висконти запомних само изключителната й красота и прекрасната й рокля от Версаче. Арабският младеж, както ми казаха, беше племенник на Аднан Кашоги и бе отседнал в „Набила“ заедно със свитата, която придружаваше най-богатия и могъщ човек на планетата.
Мина повече от година оттогава, но аз още не бях в състояние да забравя онази случка. Беше се запечатала в паметта ми. До момента любовният ми опит се свеждаше до целувките на Мат и трябва да отбележа, че момчето беше нежно, но ужасно скучно, като всеки порядъчен англичанин.
– Мислиш ли, че трябва да кажа на Кара това за бъдещата й снаха? – поисках аз мнението на сестра ми в кухнята ни, докато ядяхме кифли, натопени в мляко, както обикновено правехме след бурен купон или когато възникнеше някой важен въпрос.
– В никакъв случай – отвърна ми тя с пълна уста.
Изчаках да преглътне залъка. Оставих я да говори.
– Виж, всеки си има минало – каза тя. – Някой повече, някой по-малко, но всеки греши. Възможно е да си станала свидетел на единствената забежка, която горкото момиче е допуснало в живота си. Единственото петно в безупречното й досие.
– Мислиш ли?
– Вероятността не е голяма – призна тя, – но поне не я осъждай, без да си сигурна.
Веднъж сестра ми изживя кратка авантюра с един аржентинец, с когото току-що се бяхме запознали. Момчето беше голям хубавец, служеше като флотски курсант на учебния кораб „Либертад“ и щеше да остане на сушата само дванайсет часа, така че не разполагахме с достатъчно време, за да разсъждаваме хладнокръвно. Видях ги как се отдалечават по тесните улички на старата част на Кадис и когато сестра ми се обърна отдалече, за да поиска благословията ми, аз вдигнах палец и кутре, правейки знака шака, сякаш се намирахме в Хавай и тя търсеше съвета ми относно някоя вълна за сърфиране. За съжаление на следващия ден, преди корабът да отплава и тя да се сбогува с красавеца, размахвайки бяла кърпичка от кея, тя ми призна разочарованието си: „Тази сутрин мина през къщи и без униформа не струва нищо“.
– Кара ми каза, че доведеният й син, Нелсън, ще ми се обади днес точно в шест
– Ами сложи тогава бележка – посъветва ме тя.
Когато очаквахме някое важно обаждане, обикновено залепяхме бележка до двата телефона вкъщи – този в кухнята и другия в хола, за да предупредим никой да не ползва апарата в промеждутъка между точния час и десет минути преди и след него. Тази мярка невинаги вършеше работа. Изобщо въпросът с телефона пораждаше доста схватки между мен, брат ми и сестра ми.
Така че за да предотвратя евентуални стълкновения, аз се разположих на дивана в хола в шест без четвърт, готова да браня със зъби и нокти територията си.
Телефонът иззвъня точно в шест. Връзката не беше добра и звукът достигаше до мен изкривен от безброй шумове.
– Обажда се Нелсън Ноланд – чух аз.
– Добър ден, мистър Ноланд – отвърнах аз.
– Лорд Ноланд, ако нямате нищо против – поправи ме той.
От този момент разговорът ни протече напълно официално. Аз си измислих протоколно обръщение, за да се обърна към събеседника си, тъй като не знаех истинското, и той ме поправи сред прокашляния. Обясни ми, че идеята за репортажа била на последната жена на баща му, херцогиня Ноланд, и че преди тя да го предложи, подобна възможност не е минавала през ума му. „Все пак преценихме плюсовете и минусите и смятаме, че би било уместно да обявим публично новината, стига да имаме контрол върху начина и момента на представянето й.“
13
Жест за поздрав, благодарност или одобрение, който се свързва с Хавай и със сърфирането. – Б. пр.