До масата седяха двама от шофьорите на автобуси, с които бяха пристигнали гостите. Ругаеха някакъв старшина от сто и десетия километър. Удалов почерпи шофьорите с цигари и също каза някоя и друга дума по адрес на старшината, макар че никога не беше го зървал. Правеше им компания.
Ала съвсем малка част от съзнанието му беше заета от разговора с шофьорите. Погледът му обикаляше площада, скачаше от група на група, защото нямаше време за губене. Изпуснеш ли сега пришелеца — после върви го търси.
На пътеката между масите се появи възрастен мъж. Държеше бутилка и чаша, пристъпваше неуверено, чудеше се къде да седне. Нещо остро прободе Удалов в сърцето. Шестото, седмото и осмото чувство му заповядаха: „Удалов, спокойно. Това е той.“
— Седни при нас — сякаш прочел Удаловите мисли, рече единият шофьор, който се казваше Коля.
— Сърдечно благодаря — отвърна, отделяйки думите, мъжът и се настани на стол до Удалов.
И тутакси в очите му се наби един детайл — мъничък, дребен и незабележим за другите. Като сядаше, мъжът не си дръпна крачолите, както прави всеки, който пази ръба на панталона си. Корнелий помръдна уши.
Метна поглед към лицето на пришелеца. Беше прекалено обикновено. Нито гладко, нито сбръчкано. Като маска. Носеше под мишница черна напукана чанта с медна закопчалка. От нея стърчаха ръкавите на червен пуловер или блуза. Панталонът му беше възкъсичък, негладен, сякаш му се беше паднал друг номер. А между обувките и подгъва на панталоните му се мяркаха карпрани чорапи. Криеше очи зад черни очила.
Мъжът можеше да се окаже единственият шанс на Удалов. Корнелий гледаше обикновените му бръснати бузи и чакаше какво ще каже пришелецът. Нали не можеш да се обърнеш към човека с въпроса: „От кой век на нашата ера сте вие?“
Туристът пиеше бира на малки глътчици и мълчеше.
— Е, как е бирата? — попита го шофьорът Коля.
— Гуслярска „жигульовска“ — добави Удалов. — От преди революцията е известна.
— Знам — отвърна късо мъжът и смутено се усмихна. — Отдавна се каня да я опитам.
— А вие откъде сте? — попита шофьорът Коля.
— От Москва — отвърна мъжът. — Специално дойдох.
„Точно така — помисли си Удалов. — Опасно е да споменава Вологда. Може да се намерят свидетели. А Москва е голяма“
— Пътуват си хората — каза по-възрастният шофьор. Какво, малко ли са ви паметниците в Москва?
„Браво — рече си Удалов за шофьора. — Налива вода в мойта воденица.“
— Има различни паметници, другарю — отвърна мъжът. — Вече много години изучавам историята на Руския Север, усвояването на Урал и Сибир. Този паметник говори за много неща. Отдавна чакам откриването му. Но по-рано все не успявах да дойда.
— Ако бяхте успели, нямаше да видите паметника.
Но не беше лесно да уличиш пътешественика във времето. Отговори веднага, и то почти без акцент:
— Аз бих видял този паметник и по-рано, защото трябваше да бъде издигнат много отдавна. Тъй че той вече съществуваше във въображението ми.
— Въбражението е хубаво нещо — каза по-възрастният шофьор. — Отивам, ще взема още бира. Нашата група остава тук до утре. Тъй че старшината не важи.
— Благодаря, не искам повече — отказа пришелецът, но по очите на шофьорите разбра, че намеренията им са твърди, и извади десетачка.
Едва пъхна ръка в джоба си, а Удалов вече знаеше каква ще бъде тая десетачка — новичка, без нито една гънчица. А ако се даде за анализ, ще се окаже, че е направена не днес, а вдругиден.
Шофьорът, то се знае, не взе парите от пътешественика във времето, донесе половин дузина бутилки и когато бирата отново свърши, се наложи пътешественикът да отскочи до будката и да вземе още четири бутилки.
— Е, как мина? — попита Удалов, когато мъжът се върна, олюляаайки се. — Продавачката нищо ли не забеляза?
— Че какво трябваше да забележи? — попита мъжът и впери изпод очилата пронизващи очи в Удалов.
Удалов се смутн.
— Аз тъй — рече той. — Пошегувах се.
— На каква тема благоволихте да се пошегувате?
Ама че характер имат тия хора от бъдещето, каза си Удалов, но си премълча, а на глас рече:
— Има такъв виц. Уж двама решили да правят фалшиви пари. Направили четирирублева банкнота. Мислили, мислили къде ли да я развалят, па отишли при съседа си. И той им дал две хартишки по две рубли.