— Чел съм я — каза пришелецът. — И все пак хладнокръвното убийство на живо същество е аморално.
— Да не би да е вярващ, а? — чу се глас зад гърба на Удалов.
Обърна се и видя шофьора Коля, който, подтикван от любопитство и желание да помогне на Корнелий при лова му на чуждия човек, беше се промъкнал в тълпата и чу целия разговор.
Пришелецът блесна с очилата си към Коля и каза обидено:
— Ако искате да знаете имам ли идеали, ще ви отговоря — да. Ако имате пред вид християнския бог — то не.
— Сигурно обича свинската пържолка — каза Коля на Удалов, измъкна пакет „Беломор“ и запали. — А пък има възражения против животновъдството.
Да се бори едновременно с двама съперници не бе по силите на пришелеца от бъдещето. Извърна се, неочаквано ловко за възрастта си се шмугна под лакътя на съседа си и се замярка в тълпата, отдалечавайки се към края на площада. Удалов понечи да се втурне подире му, но Коля шофьорът, попрекалил с бирата, духна цигарен дим в лицето му и настоя:
— Я не го увъртай, не задиряй човека. По-хубаво ми обясни какво такова има в него? И аз чувствувам — има нещо, а не мога да го формулирам.
— Ами просто така, лично — опита да се измъкне Удалов.
— Не, няма да стане — отвърна Коля. — Разправяй.
Беше стиснал здраво под мишниците Удалов, хората наоколо почнаха да се оглеждат и тогава, опасявайки се от скандал, Удалов рече:
— Да се махнем оттука.
— Добре — съгласи се Коля.
Измъкнаха се от тълпата. Бирата бълбукаше в главата му. Пришелецът не се виждаше никакъв. Преследването на човека от бъдещето не успя. Макар че току-виж не е бил човек от бъдещето.
Удалов взе от Коля цигара и честно, без да скрива нищо, му разказа какви са подозренията му.
Коля се оказа доста умен момък. Схвана основната идея, макар да се отнесе критично към нея. Доводите му бяха като Погосяновите:
— Откъде-накъде от бъдещето ще идват в Гусляр, па макар и на празник?
— Нищичко не разбираш — каза Удалов и се облегна на широките, леко лъхащи на бензин гърди на шофьора. — Макар и да си ми приятел, ама не разбираш какъв шанс пропуснахме днеска с тебе. Всичко щяхме да разберем от него.
Коля погледна Удалов съчувствено, бутна на тила си естонската си осмоъгълна фуражка, изплю фаса и рече:
— А пък ти, приятелю, я не се тревожи. Стига да е необходимо, твоят Коля винаги ще притисне когото трябва до стената. Обиди ли те? Обиди те, не отричай. Ще го намерим и ще го притиснем. Ти само кажи на Николай. Кажи и ще го оправим. Тръгвай да пипнем тоя шпионин.
Приятелят Николай крачеше начело с не съвсем сигурни широки стъпки. Удалов ситнеше отзад и мърмореше:
— Ти не разбра, Коля. Не ме е обиждал. Не бива така с него…
— Не изоставай — каза Коля. — Отдавна го търсят. Записваше в книжката, а месо не яде. Сега всичко ще си каже. Няма да се измъкне.
Пришелецът от бъдещето беше избягал към реката, до голямата катедрала. Седеше на зелена пейка в градинката и пак беше отворил бележника си. Оттук не се виждаше площадът, долиташе само глух шум и отделни думи на ораторите, усилени от високоговорителите, стигаха до храстите. Пришелецът се чувствуваше в безопасност. Но пътят, който Коля и Удалов хванаха напосоки, ги доведе в градинката. Тъкмо при тая пейка.
Като зърна преследвачите, пришелецът напъха в джоба си бележника, грабна чантата и се накани да бяга. Но Коля го позна.
— Стой! — каза той. — Горе ръцете! Хич не се опитвай да се скриеш от нас!
— И през ум не ми е минало — отвърна с достойнство пришелецът. — Ако ви трябват пари, вземете колкото искате. Нуждите ми са скромни.
Опита се да измъкне новичките си банкноти, но Удалов го спря.
— Ние не сме крадци. — каза той. — Вие не ни разбрахте.
— Не сме разбойници. — намеси се Коля. — От нас не можеш се откупи. Разобличихме те. Ти си се явил при нас от бъдещето. Признай си.
Удалов погледна Коля с укор. Прямотата можеше да развали всичко.
— Не е вярно — каза пришелецът. — Никога не можете да го докажете.
— Че защо ни е да го доказваме — рече Коля. — Сега ще те претърсим и ще открием фалшиви документи.
— Не нося документи със себе си — отвърна пришелецът. — Останаха в хотела.
— Те не вземат документи със себе си — съгласи се Удалов. — Съвсем разумно е. Може би тогава изобщо няма да има документи.
— Това ли е? — попита пришелецът. — Мога ли да си вървя?
— Като си признаеш, ще си вървиш — каза Коля.
— В края на краищата — убеждаваше го Удалов — ние си губим времето и вие също. А пък ние имаме към вас само научен интерес. Друг никакъв.