-Да, има нещо у нея – приключвайки да лакира ноктите на лявата ми ръка, се съгласи с нея най-възрастната леля на Найтес.
-Аз винаги съм казвала, че момчето има прекрасен вкус, - това беше втората леля, тя вече беше свършила с дясната ми ръка и сега се изправяше.
-Най-накрая – майката на Юрао изтри сухите си очи, - защото, момичета, аз като разбрах, че той има седем, СЕДЕМ!, официални любовници, се бях отчаяла! Мислех си, че това е краят! Че докато навърши четирийсет няма да видя внуци…
След този печален коментар се отвори вратата, влезе дроу в тъмно-лилав костюм, погледна си часовника и възхитено възкликна:
-Мамо, ти ме поразяваш, за десет минути се справихте.
-Ами, аз съм майка, скъпи, ти помоли, аз го направих. Къде са роднините й?
И в този момент, Юрао направи толкова изненадана физиономия, че дори аз повярвах, и невинно попита:
-Какви роднини, мамче? Та това е Дейка, моят партньор от кантората, ние закъсняваме за сватбата на гномите, та аз затова…
Лейди Найтес стана пурпурно-червена, независимо от почти черната си кожа, а в следващият миг се разнесе рев:
-Това тук не е ли булката?!
-Мам – Юрао имаше ужасно невинно-обиден вид, - аз на самоубиец приличам ли ти? Годеникът й е от висшите лордове.
Най-възрастната леля приключи с ноктите ми, стана и предизвикателно подхвърли:
-И какво от това? Грабваш, мяташ на рамо - и в Западното кралство.
Юр се замисли, примами ме с пръст към себе си. Наложи се да тръгна към него, а когато се приближих, остроухата гадина отвори вратата с крак, побутна ме към прохода и вежливо:
-Е, това беше, всичко най-тъмно, лелчета, кошмарни, мамо… Дейка, бегом!
Когато се понесохме към изхода от дома на Найтес, след нас се разнесе възмутен и отчаян вопъл:
-Какво-о-о?! Няма ли да има годеж?! Ю-ю-юр-р-р!
След този рев, аз се затичах даже по-бързо от Юрао, първа отворих вратата на оградата и се сблъсках с Окено, който тъкмо се канеше учтиво да направи път на Риая да влезе първа. Изскочилият след мен Юрао огледа потресената от действията ни двойка, изобрази мила зъбата усмивка и съобщи:
-Нашите ги няма, заминаха при леля Нурин.
-Сериозно? – израдва се Ри и хвърли обещаващ поглед към Окено.
Той се взираше с мътен поглед в Риая и като че ли не забелязваше нищо друго, освен елфийката.
-Там, между другото остана торта, любимата ти, шоколадово-ванилова, с ликьор от карриса – лъжеше така вдъхновено Найтес, че за малко и аз самата да повярвам.
-М-м-м – всъщност, сега абсолютно всеки би могъл да излъже влюбената и разсеяна Ри, - тортичка…
-Аз не бих отказал – с нисък, дрезгав глас сподели майстор старши -следователят.
Аз не успях и дума да обеля, преди Юрао гостоприемно да отвори вратата на двора пред тях. Ри се шмугна навътре първа, Окено я догони и я прегърна през талията. А наоколо всичко цъфтеше и зеленееше, птичките пееха звънко преди залез, пеперудките прехвърчаха – красота, романтика и щастливите влюбени не сваляха поглед един от друг…
-Мамо-о-о! – разнесе се викът на Юрао, - хващай бъдещите жертви на брачни обреди!
След което, подло и коварно им отряза пътя за отстъпление, затваряйки вратата, че и заключвайки я, отгоре на всичкото, а ключа го показа на потресената Ри.
-Ще те убия! – изрева елфийката.
-Маман, по бързо! Ще вземат да се измъкнат! – с цяло гърло крещеше Юрао.
Вратата на къщата се разтвори с трясък. Тълпата от алчни за внуци дроулели се изсипа на двора. Тъмните елфийки насочиха горящите си от жажда погледи към нещастните влюбени. Окено трепна. Риая замря и шепнешком замоли:
-Юрчик, Юрасик, миличък…
-Прости ми, Ри, аз направих всичко, което ми беше по силите – с трагичен шепот излъга Юрао. И добави на висок глас: - Ей, вие там докога ще стоите, ще избягат, бе!
Тогава се случи нещо неочаквано:
-А, защо днес да не направим два годежа, а? – невярваща в щастието си, възкликна майката на Юрао.
В същия момент, бях сграбчена за ръката и повлечена бързо нанякъде с вопъл:
-Нурх! Нурх, ще те уволня, конска муцуно!
Вратата на оградата се разтвори, четири лели се втурнаха да ни преградят пътя. А тъмните елфийки по сила изобщо не отстъпват на мъжете дроу…
За наше огромно щастие, новият работник на кантората за частни разследвания успя да пробие обкръжението на елфийските лели, Юрао – да ме напъха в каретата, да скочи сам вътре и да заповяда:
-Дим да ни няма, препускай!
И чак след като къщата започна да се смалява в далечината, Найтес се отпусна на облегалката и изтри потта от челото си:
-Размина ни се…
Защо ли му трябваше да го казва.
-Слушай, съдружник! – подхвана ядосаната адептка на Академията на Проклятията.