-Виж колко добре се получи, Дей. Със сигурност Бездната е на моя страна.
Забелязал недоумяващия ми поглед, поясни:
-Гледай, лелите ме избавиха от скандали с бившите, това първо. Имам си теб, а на теб годеникът ти е самият Тьер, тоест, лелите ще решат, че аз съм безнадеждно влюбен, ще ме съжалят даже, и ето, получавам поне още една година гратис ергенски живот. А за това време все някак ще се добера до Ерха. Как ти се струва този план?
Аз оцених разсъжденията му, скръстих ръце на гърди и честно го осведомих:
-Юр, ти не си дроу.
-Не съм ли? – изуми се офицер Найтес, святкайки със златните си очи. – А какво съм?
-Гном си ти, Юр, потомствен!
И демонстративно се обърнах към прозорчето. Някой май се усети и дроу се заумилква:
-Дей, ама ти да не се обиди?
-И ти ми казваш, че аз нямам съвест, така ли? – да, бях се обидила.
До дома на гнома майстор Ойоко аз пътувах в мълчание и гледах настрани. Юр упорито се опитваше да ми докаже, че постъпката му е била единствено вярната и само така е могъл да се спаси от неизбежна сватба.
-Дей, извинявай – чух това едва, когато съвсем наблизо зазвуча звънът на празничните брадви.
-А, да, освен това, проблемът не са само твоите дроулели, Жловис също реши, че ще се женим ние с теб, и се зае да го обяснява на де когото свари – добавих аз.
-Е-е-е… - проточи дроу.
Той не успя да каже нищо повече – Нурх спря и каретата бе незабавно обкръжена от зли, войнствени, натъпкани в древни доспехи гноми, които, тресейки секирите си, питаха:
-Парите или живота?
-Парите, в името на Бездната! – възкликна Юрао и излезе от каретата.
-Наш гном е! – закимаха одобрително всички наоколо и започнаха да удрят с брадвите в медните си щитове.
Звънът беше оглушителен, Нурх заудря нервно с копита, а на мен ми се наложи да се усмихвам и да се измъквам от каретата.
Все така дрънчейки и ободрявайки ни с мъдрости от типа на: „ Първо преброй, а после вярвай“, „ За добро дело, искай пари смело“ гномите ни изпратиха до вратата.
И смисълът на цялото това представление стана ясен, когато пред входа на къщата Юрао ми прошепна:
-Измисли нещо умно, бързо, сватбата им е по старите обичаи.
Вратите се разтвориха пред нас, две дребнички гномки, облечени в розови роклички, в които приличаха на две розички стояха на прага. Косите им бяха навити на спиралки, имаха пухкави бузки, пухкави ръчички с трапчинки на лакътчетата и скъпоценности, скъпоценности, скъпоценности – на такива мероприятия участниците се украсяваха с всички семейни скъпоценности. Украшенията бяха в изобилно количество. Прекалено изобилно.
-Ти не си омъжена, на теб не ти се полага – прошепна дроу, влизайки пред мен и дръпвайки ме да го последвам.
Ние пристъпихме под арка. От цветя, евтини мъниста, обвита със златни ленти и цветна тъкан. Арката водеше в гостната, а от там се разнасяше музика, шум от гласове, весели песни. И всичко стихна, когато ние с Юрао се появихме. В центъра на гостната, на две големи кресла седяха самият господин Ойоко, напъхан и той в ризница и броня, с бойна секира на коленете, и вече почти госпожа Ойоко, в червена рокля със сърмени гайтани. Скъпоценностите, които я обкичваха бяха не по-малко, отколкото дрънкулките, обсипващи останалите омъжени гномки, но очите й светеха едва ли не по-ярко от всички диаманти отгоре й. И тези очи се взираха с благодарност мен и в Юрао.
Стана ми леко неуютно под погледите на петдесетината гноми, които явно чакаха нещо от нас.
Както се оказа, чакаха дарове и думи.
-Почтени майстор Ойоко – подхвана Юрао, и в този момент имаше невероятно достоен вид, - древните са казали: „Две монети в кесията ги чуват всички, сто монети не ги чува никой.“ Желая ти, твоята кесия винаги да си мълчи!
Почтените гноми важно закимаха, поглаждайки брадите си, пожеланието явно много им беше харесало, и затова загледаха Юрао с още по-голямо уважение. А в мен се взираха всички почтени гномки, при това с такова очакване, че аз се стъписах. Юрао ме дръпна за ръката, намеквайки, че сега е мой ред.
Аз помислих малко и изтърсих:
-Госпожо Ойоко – гласът ми трепна, но аз все пак продължих, - древните са казали: „Домът на мъжа е целия свят, светът на жената – това е домът й“. Желая ви да споделите света на вашия мъж, а той да сподели с вас вашия и от този момент нататък, да вървите ръка за ръка по живота.
Но май че нещо сбърках. Защото гномите си бяха гноми, те искаха да чуят нещо умно за пари, печалба и за правилна финансова политика, а не за някакви си там призрачни ценности. И сега всички отново ме зяпаха. И младоженците, и обкръжаващите ги роднини и приятели, дори присъстващите тук деца святкаха със заинтересувани очички, надничайки иззад полите на майките си.