Но той просто се разсмя, и това беше един такъв зъл и подигравателен смях, и без да ми позволи дори да се опомня, Еллохар изсъска в лицето ми:
-Против всички твои проклятия, Дея, съществува един много прост метод за защита, мила, трябва просто да ти се запуши устата!
Аз със съжаление признах, че той има право, вече чувствах дъха му върху лицето си и…
-Така, Дея, на теб повече и глътка вино не давам – раздаде се съвсем наблизо наглия глас на Юрао. – Ти определено не умееш и няма да пиеш!
Замрях, благодарейки Бездната. Застина лорд Еллохар, а Юрао Найтес продължи:
-Аз и още нещо ще ти обещая, Дей, и аз самият няма да пия повече, защото, няма да ми повярваш, но аз се напих до гноми!
Не повярвах и с полузадушен шепот уточних:
-Как така?
-Ами така – Юрао измърмори нещо под носа си. – Танцувах, танцувах уж с теб, а ти – хоп – и стана гном, при това, такъв един, брадат, да ти кажа.
Замълча за миг, а след това попита:
-Дей, аз отново имам пиянски видения или ти тук с Еллохар се целуваш?
И тъй като аз не можах и дума да обеля, а Еллохар също пазеше мълчание, Юрао продължи:
-Виж, не че аз имам нещо против… аз съм дроу, в края на краищата, при нас с верността винаги възникват проблеми, но Дей, аз те познавам, ти това никога няма да си го простиш.
В следващият миг ме пуснаха. Просто ме пуснаха.
Избухна син пламък.
Когато угаснаха огнените отблясъци, ние с Юрао останахме сами в парка, а сърцето ми биеше толкова бързо, че ми се струваше, че всички го чуват чак в ресторацията, дори през шума на музиката.
-Да – мрачно произнесе Юрао, - това вече определено е сериозно.
А аз, така, както си стоях облегната на дървото, се плъзнах надолу, и закривайки лицето си с ръце, тихо заплаках. Просто не можах да се сдържа.
-Дей – Юрао веднага приклекна до мен, прегърна ме през раменете, - ти уплаши ли се, Дей?
-У-у-уплаших се – изхълцах аз през сълзи.
„Жал ми е за него“ – отвърнах на ум. И ме беше страх за себе си, и за Риан се боях и ми беше жал, жал до болка… И не знаех какво да правя…
-Не зная какво да правя, Юр – едва чуто прошепнах аз, опитвайки се да овладея хлипането си, - не зная… аз..
-„Аз“, не „аз“, вдигай се от земята, частните следователи не са сополиви – той ме накара да стана, подаде ми кърпичка и сурово, почти жестоко, добави: - А сега си издухай носа и ме погледни.
Кимайки, аз продължих да хълцам, а и сълзите не спираха да текат.
-Погледни ме, ти казвам – повиши глас дроу, а когато все пак успях да овладея хлипането си, мрачно произнесе: - Хайде сега, остава ти само да започнеш да се самообвиняваш, Дей!
Аз пак изхлипах, да, обвинявах се, въпреки, че не чувствах вина.
-Дея, той е възрастен, закоравял, опитен лорд, Дея! – изсъска Юрао. – Той е имал вземане-даване с жени, когато теб още не са те планирали вашите! Намерила си кого да съжаляваш и за кого да лееш сълзи!
И аз престанах да плача, дори сама не разбрах как и защо.
-Така вече е по-добре – Юрао издърпа кърпичката от пръстите ми, собственоръчно ми избърса лицето и добави не по-малко жестоко: - Еллохар е луднал по теб, Дей. Ти не го забелязваш, но той просто те поглъща с поглед. Прекрати да го съжаляваш, просто прекрати. Поговори с Тьер, в тази ситуация, нека мъжете сами помежду си да се разберат, стига си се опитвала да загладиш ситуацията, както виждаш, всичко се носи към Бездната.
С тежка въздишка, тихо признах:
-Аз не мога, Юр…
Партньорът неодобрително поклати глава, а след това злобно натърти:
-Когато се натискат на моя приятелка, Дей, без значение, коя по ред от любовниците ми е, аз сам решавам проблема, винаги. Защото е моя. Защото аз съм мъж и съм в състояние да осигуря безопасността на жената, която дели леглото с мен. Леглото, Дея, дори не сърцето. Поговори с Тьер, това не е твой проблем, негов е. Защото ти си жената на живота му и той има правото да те защитава. Това не е дълг или отговорност, Дей, това е негово право.
Взимайки кърпичката от ръката му, аз избърсах очите си, постарах се да се успокоя и тихо помолих:
-Хайде да си тръгнем.
-От сватбата? – досети се Юрао и веднага отвърна: - А, не! Добре, ще те върне Нурх в академията, ще си поревеш няколко часа, докато не заспиш от изтощение, но това нима е изход?! Сега тук най-веселата част ще започне, така че, преставаме да съжаляваме жестокия сив вълк и отиваме да се веселим. В края на краищата, Дей, кога ще ни се отвори друга възможност да присъстваме на такава сватба? Дай поне бойните танци да видим!
Аз се усмихнах, усмивката излезе нещастна и жалка.
-За в бъдеще – Юр ме хвана през раменете и ме поведе към ресторацията – когато се опитват да те целуват, трябва да крещиш, Дея. Силно, отчаяно и страшно.