Не можех да споря по този повод.
Отново се появиха сервитьорите, наливайки в чашите на доста пийналите гости, към мен дори не рискуваха да се приближат, а Еллохар мълчаливо ми сипа сок, а когато върна каната на място, небрежно отбеляза:
-Ти си много бледа.
-Вие сте до мен – изтърсих аз.
Магистърът не отговори. Прозвуча поредният тост, в който една почтена гномка пожела на младоженците за разнообразие… благосъстояние, донесоха ново блюдо – салата от горски треви с горски орехчета, но когато сервитьорите се отдалечиха, Еллохар изведнъж протегна ръка, сграбчи крака на моя стол и без усилие ме придърпа заедно със стола към себе си. Дори Юрао застина от такава наглост, а магистърът премести приборите ми по-наблизо и невъзмутимо попита:
-Ти разбра ли какво точно се е случило с Тесме?
Въпросът беше неочакван, но какво беше въпросът, в сравнение с поведението му?!
-Магистър, върнете стола ми обратно – нервно помолих аз.
Последва уверен отговор:
-Няма.
Юрао стана, приближи се до мен, наведе се и попита:
-Не е ли време да се прибираш в академията? Утре рано ще ставаш.
-Време е – без да крия облекчението си, скочих от мястото си.
-Чудесно. Да вървим, ще те изпратя. Пред Ойоко аз ще се извиня от твое име – през това време, партньорът старателно фиксираше с поглед Еллохар.
Ние напуснахме ресторацията без да ни обърнат кой знае какво внимание. На прага Юрао подсвирна, викайки Нурх, а когато кентавърът спря пред нас, ми помогна да седна в каретата, каза нещо на ухото на нашия сътрудник, а след това дълго стоя на прага, махайки ми с ръка, докато каретата все повече и повече се ускоряваше, отнасяйки ме в противоположната на Академията на Проклятията посока. След като пообиколихме града, Нурх изведнъж набра някаква невъобразима скорост и се понесе по централната улица. След няколко главозамайващи минути препускане, ние се озовахме пред вратите на академията.
-Госпожа Риате, вие там как сте?
-Нурх, вие сте наистина много бърз – признах аз, чакайки да престане да ми се вие свят.
-Това ми е занаятът – весело отвърна кентавърът.
Аз се изсипах от каретата, пожелах на каруцаря „Всичко най-кошмарно“, насочих се към портата, и едва когато се хванах за халката и понечих да почукам, осъзнах, че нещо не е наред. Нещо изобщо не беше така, както трябва!
-Нурх! – възкликнах аз, обръщайки се.
Но когато се завъртях, видях пред себе си само глуха каменна стена.
-Илюзиите са първото изкуство, което овладях – разнесе се насмешливият глас на магистър Еллохар.
Аз много бавно обърнах глава в посока на гласа. Оказа се, че мястото, в което ме беше докарал Нурх дори не беше близо до академията. Ние се намирахме в южната част на Ардам, поне, доколкото знаех, цъфтящите праскови и много богатите самостоятелни къщи, които виждах наоколо, се намираха именно там. Освен това, аз осъзнах още едно нещо – вече изобщо не ми беше жал за лорд Даррен Еллохар.
-Ама вие сериозно ли? – чувствайки, че губя самообладание, подхванах аз.
Магистърът седеше до кръгла масичка, срещу него имаше празно кресло, очевидно, предвидено за мен. Масичката беше разположена под сияещо дърво, което осветяваше всичко наоколо с мека розова светлина – още едно порождение на Хаоса, което беше безумно скъпо. А освен това, на масата имаше бутилка и два бокала. И това вино… аз подобен златист цвят вече бях виждала…
-Бях те помолил да обядваш с мен – отсечено изговаряйки всяка дума, произнесе Еллохар.
Аз за миг притворих очи, тежко въздъхнах, а след това, гледайки лорда, ясно, уверено, а най-важното, вплитайки енергия във всички четири съпътстващи потока, произнесох сложното, но пределно ефективно:
-Ервено есшаа каве енторхагер!
Гласът ми се разнесе над прасковената градина и заглъхна, погълнат от пеенето на нощните птици, цикадите, ръмженето на някакви неживи в далечината. Порив на вятъра подхвана във вихър листенца от съцветията и за един приказен миг, върху нас се изсипа подобие на благоухаещ сняг… но това не ме зарадва… вече нищо не ме радваше.
-Проклятие четвърто ниво „Хлад“ – прекалено спокойно, като се има предвид ситуацията, в която се намирах, произнесох аз, - блокира всички прояви на емоции. Аз използвах четири потока от осем, до сутринта вие няма да чувствате абсолютно нищо.
Магистърът седеше и мрачно се взираше в мен. След това насмешливо попита:
-Също като теб?
-Откат има винаги – бях принудена да призная. – Той може да бъде избегнат единствено при произнасянето на проклятия от първо ниво, но „Хлад“ не се отнася към тях.
Мен би ме учудил следващият въпрос на Еллохар, ако все още бях в състояние да се учудвам: