Това беше неочаквано – абсолютен откат даваха само двайсетина проклятия, отнасящи се в по-голямата си част към девето ниво.
-Особеност – не оставя следи във водата, единствено стъкловидното тяло в окото на прокълнатия запазва информацията през първите три часа. Запомнете схемата.
Лордът започна уверено да чертае символите за вливане на енергийния поток, а след това премина непосредствено към схемите на кристалите, ние мълчаливо преписвахме и пречертавахме. И така до края на занятието, а в момента, когато лекцията завърши, се раздаде разтревожения глас на Тесме.
-Риате, останете, ако обичате.
Янка, която си събираше тетрадките, ме изгледа косо, но си замълча. Дакене, пък, минавайки покрай мен демонстративно ме блъсна с рамо, но за сметка на тях, нашият полуорк не се посвени и ме попита директно:
-Дея, що за странна книга е това?
-Юрао я откри при обиска на дома на една нечиста – без да мигна, излъгах аз.
-А-а-а, госпожа частната следователка – подигравателно проточи Ригра, която все още не беше излязла, - да-да, искрено вярваме и се възхищаваме.
За мен неочаквано се застъпи Янка:
-В „ДеЮре“, между другото, се търси секретар, аз напуснах още миналата седмица, така че, защо не вземеш да идеш ти, Дакене, ще поработиш поне веднъж в живота си.
Това, което изобщо не очаквах бе, че Ригра, ще ме погледне с някаква затаена надежда. Но, ако трябваше да сме честни, в предложението на Янка имаше някакво рационално зърно.
-При нас Юрао отговаря за назначаването на персонала – откровено си признах аз. – Само, имайте предвид, че в последно време от кантората ни, по лични причини, по-точно, заради „влюбих се в друг“ се уволни една секретарка – аз укоризнено погледнах към Яна, - и най-вероятно още една ще напусне по причина „спешно трябва да си организирам сватбата“!
Тимянна загадъчно се усмихна и попита:
-Окено?
Аз естествено си замълчах, защото нямах никакво право да споделям подробности за личния живот на другите. Но Янка, както се изясни, се бе досетила за всичко сама:
-Ри винаги първо късаше бележките и писмата му, а след това трепетно залепваше парченцата и ги препрочиташе отново и отново. Радвам се за нея.
А аз отново плахо се усмихнах.
-Риате – викът на магистър Тесме накара всички да побързат да напуснат аудиторията.
Когато се приближих до магистъра, адептите вече се бяха изнесли, а лаборантите в тъмно-бордови мантии продължиха да се мотаят точно до рева на магистъра:
-Вън!
Крясъкът изплаши не само мен, лорд Нуер се закова на място, останалите изпуснаха нещата, които държаха в ръце
-Излезте, казах! – отново изрева Тесме.
У мен възникна желание да избягам заедно с всички, но се наложи да остана, слушайки как припряно напускат подземната аудитория потресените от събитията лаборанти. След това стана още по-весело:
-Дара!
Въздухът над нас заблещука, възроденият дух на смъртта се появи след секунда и не изглеждаше особено мило – бойната й трансформация е направо чудовищна.
-Не се плаши, просто в нормално състояние не съм способна да усилвам защитните заклинания на академията – това беше към мен, а след това, към магистъра: - Слушам ви.
Неочаквано и за двете ни, магистър Тесме се прегърби, като че ли просто остаря моментално, и ние чухме невероятен по същността си въпрос:
-Дара, колко пъти за последния месец… аз съм напускал Академията на Проклятията?
Възродената затвори очи, просветна в червено-виолетово и увисна във въздуха. След няколко дълги минути, безжизнено произнесе:
-Осем пъти.
-А аз помня само седем…
Ние в пълно изумление зяпнахме магистъра, а той обърна книгата, побутна я по-близо до нас и ни показа някаква забележка, написана на полето.
Забележка, написана от неговата ръка!
Беше невъзможно да не се познае почеркът на Тесме! И мастилото… мастилото не беше с ясни граници, значи забележката беше нанесена преди не повече от един месец.
-В името на Бездната! – измърмори Дара. – Ще съобщя на господаря!
Тя изчезна. А ние останахме – аз и изгубилият и ума и дума Тесме, той беше просто размазан от осъзнаването на… какво всъщност?
-Бях сигурен, че виждам тази книга за първи път – промълви преподавателят. – Тя си е просто откритие! Руни! Древни! Аз напразно търся достатъчно подробна книга през последните двайсет години, откакто се сблъсках веднъж с руническите символи… и днес ти ми донесе това! Възторг, нетърпение, жажда за нови знания – не мога да ти опиша усещанията си. А след това отворих раздела с деепричастията и осъзнах, че вече съм ги виждал… - магистърът с труд си пое дъх. – Отначало, това беше само едно такова мъгляво усещане, след това… Аз имам лошия навик с нокът да подчертавам важните, според мен, места и изречения…