-Взаимност? – възмути се възродената и насмешливо добави: - Дея, взаимните чувства, както и съвестта, в цялата Тъмна империя интересуват единствено моя господар, същият онзи твой лорд-директор. И това е. На лордовете не им пука за взаимността на тези, които са привлекли вниманието им, особено, когато става дума за слаба чистокръвна човечка, която няма сили да даде достоен отпор. Тъмните похищават, затварят, превръщат в собственост – така постъпват тъмните.
Изведнъж си спомних разговора между Еллохар и Тьер-старши – какво пък, бащата на Риан беше постъпил точно така, а взаимните чувства, в този момент, наистина са били последното, което го е интересувало.
-Аз сама ще поговоря с него – изведнъж предложи Дара,- ще му покажа твоя разговор с този блондинест измет от Хаос.
А аз си спомних думите на Еллохар, казани в пустинята, и уверено настоях:
-Не е нужно. Наистина. От това Риан само ще го заболи, съответно – мен също. А магистър Еллохар… е длъжен да разбере, че няма шансове. И той ще го разбере.
-Да… - проточи духът на смъртта, - а отношенията ви с Тьер точно започнаха да се изглаждат…
И аз неволно се усмихнах.
Това беше радостна усмивка и мен отново ме обхвана състоянието на щастие, в което изобщо нямаше място за тъга и тревоги.
-Ехо-о-о, ти, влюбената, заминавай на лекция – измърмори Дара. – Няма нищо да му казвам, надявам се… всъщност, за каква надежда може да става дума в моето състояние, но се надявам, че Еллохар ще спре да те преследва. Ти красиво го постави на място.
Откровено казано, аз даже не чувах думите на Дара, спомняйки си Риан и неговото: „Ако продължаваш да ме гледаш така, аз ще се разтопя.“ И махвайки небрежно с ръка, отпраших на лекцията по Любовни проклятия.
Денят премина бързо – учех и наваксвах пропуснатото, готвех се вечерта да изтичам до кантората и някак съвсем забравих за един голям проблем под наименованието „сватба“.
Но бях забравила аз – офицер Найтес никога не забравяше нищо. Точно в седем часа, когато лекцията на лейди Нектум почти беше приключила, в аудиторията важно-важно влезе Жловис, и слагайки ръце зад гърба си, гордо произнесе:
-Адептка Риате, помолиха да ви предам – след това отмести единия си крак и изрева: - Ти имаш ли съвест?!
Янка трепна, а аз – напротив, седнах обратно на мястото си, замислих се и меланхолично отвърнах:
-Съвест? Съвест, съвест… съвест…
Не, в това, че посланието беше от Юрао, аз изобщо не се съмнявах, но какво толкова важно бях успяла да забравя, че партньорът ми беше бесен?
-Жловис, а нищо друго ли не помолиха да ми предадеш?
Гоблинът кимна, изпъчи гърдите си, като че бе глътнал буренце и подхвана с тона на дроу и като че ли даже се опиташе да подражава на гласа му:
-Ние сватба имаме, а ти?
-Ох, Бездна – аз подскочих, - вярно, сватбата е днес. Жловис, благодаря ти!
След мен се понесе възмутеният хор от гласовете на съкурсниците ми:
-Какво?
-Каква сватба?
-Дейка се омъжва за дроу?
-Добре се подреди нашата сервитьорка – последната реплика, естествено, можеше да принадлежи само на Ригра.
Но това бяха дреболии, защото насреща ми се носеше лейди Митас и тя крясна:
-Риате, стой!
Аз се заковах направо посред коридора. И ето ви я загадката – аз уж направо тичах от аудиторията насам, а Жловис, като че ли не, нали да тича беше под достойнството му, но когато спрях, гоблинът-портиер вече беше до мен, закри ме с тялото си, отново изпъчи гордо гърди, отмести крак встрани и възвести:
-Не задържайте булката, лейди Митас. Момичето бърза за сватбата си, даже е закъсняла, ако щете да знаете!
Почтената лейди хлъцна и почти без глас попита:
-Сватба? Каква сватба?
-Гно… - опитах се да обясня аз, но Жловис не ми позволи.
-Мълчи, Дейка, аз сам – откровено се правеше на важен той. И повишавайки глас, като че ли разговаряше с глухи, гоблинът обяви: - Сватбата ни е с офицер Юрао Найтес, успя, значи най-накрая да прекърши девойката.
Аз простенах, лейди Митас побеля.
-Така че, от утре няма вече да имаме адептка Риате в академията, тя ще бъде уважаемата лейди Найтес. А ти се разкарай от тук, какво се закова, храмовниците няма вас да чакат, тичай, на кого говоря! – и разнежено добави: - Пролет е, младост, венчават се, значи… Ех, къде е моята госпожа Жловис…
В този момент, почетната лейди секретар се тръшна в безсъзнание.
-Ама, Жловис! – изсъсках аз, спускайки се към бездиханната Митас.
-А какво аз? – възмути се гоблинът.
Дори не се захванах да му обяснявам – беше безсмислено.
Заради този инцидент се забавих, и когато изскочих от вратата, Юрао ме посрещна с вид на гневно ледено изваяние и с омръзналия ми вече въпрос: