Елена Звездная
Академия на проклятията
Академия на проклятията
Как да не объркаш древните клетви
Урок пети
Превод - Кристина Мешулам
-Адептка Риате – зъл, раздразнен и уморен глас, в който се усещаше такъв гняв, че ми се искаше просто да затворя очи, да се скрия и никога повече да не го чувам, - вие два пъти без разрешение сте напуснала Академията на Проклятията по време на учебни занятия.
Магистърът на Тъмното изкуство, членът на ордена на Безсмъртните, временният повелител на Третото кралство, лорд-директорът Риан Тьер втренчено ме гледаше с черните си, непроницаемо черните си очи… С такова огорчение, с такова недоумение, с такава ярост.
-Вие още дълго ли ще мълчите? – взискателно се поинтересува магистърът.
Дори да знаех какво да кажа, просто нямаше да съм в състояние и дума да обеля. Знаех със сигурност, че ако само се опитам да кажа нещо, просто веднага щях да ревна.
-Нямате ли какво да ми кажете?
И аз реших да рискувам и честно да отвърна:
-Не… - и наведох поглед.
Известно време в кабинета на лорд-директора цареше тежка, потискаща тишина. Струваше ми се, че даже въздухът на това сумрачно помещение ме задушава.
-Аз просто съм длъжен да те изключа, Дея – с глух и направо тътнещ от ярост глас, произнесе магистър Тьер. – Но за пореден път се оказвам пред неприятния избор между личната си привързаност към теб и задълженията ми на директор на тази академия.
Главата ми се наведе още по-ниско, а аз отчаяно се молех само за едно – да не се разплача.
-Раменете ти потръпват – неочаквано възнегодува Риан.
Само дето в гласа му нямаше нито съчувствие, нито нежност – само яд, непримирима студена ярост и бездушен мрак. Магистърът на Тъмното изкуство, племенникът на императора, Първият меч на империята, лорд Риан Тьер просто не беше успял да прости отказа на нищожната адептка. И нямаше да го прости.
Мисълта за изключването от Академията на Проклятията изведнъж ми се стори интригуваща и привлекателна. На мен повече нямаше да ми се налага да го виждам, на него – да ме ненавижда.
-Адептка Риате – почти изръмжаване.
Аз трепнах и едва чуто отвърнах:
-Нямам какво да ви кажа, лорд-директор. Наистина съм виновна.
Виновна съм за всичко…Като започнем от онази история с проклятието, до това, че не издържах, че се предадох и се отказах от своята любов.
Защото Риан може и да ме ненавиждаше, но аз продължавах да го обичам.
-Вън! – тиха, пълна с едва сдържана ярост, заповед.
Ставайки бавно, хвърлих поглед към лорд-директора и потръпнах с цяло тяло – той не сваляше поглед от мен и този поглед беше пронизващ, тежък и непроницаемо черен. От такъв поглед всеки би се втурнал да бяга презглава към Бездната, но аз някак се сдържах. Приближавайки се към бюрото, извадих от джоба си свитъка, над който бях работила цяла нощ, и го протегнах на магистъра. Лорд-директорът бавно, като че ли с нежелание, откъсна поглед от мен, взря се в свитъка, а след това отново ме прикова с очи и с леден тон зададе въпрос:
-Какво е това?
Така ми се искаше просто да се обърна и да си тръгна! Само и само да не чувствам, как от тона на гласа му, всичко се разкъсва в гърдите ми.
-Това са номера на сметки, лорд-директор – аз не издържах, извърнах се към прозореца и продължих да говоря с очи, вперени в късчето ярко, светло небе. – Когато ние с Юрао бяхме в банката, покойният майстор Дартаз-старши, освен че ни изплати дължимото по договора, ни даде и възможност да погледнем сметката на госпожа Игарра Блатиста.
-Така – прекъсна ме магистърът, - разбрах. Знам. Но всички документи на банката бяха унищожени с първата вълна на Гнева на слънцето. Номерата на сметките, преписани от офицер Юрао Найтес изгоряха заедно с дрехите и косата му. Откъде вие, адептка Риате – и толкова сарказъм имаше в тази фраза!.. – имате тази информация?
Все така с поглед към прозореца, тихо отвърнах:
-Аз съм адептка на Академията на Проклятията, да запомняме схеми от пръв поглед е навик, който тук довеждат до автоматизъм.
Подсмихвайки се, лорд Тьер взе свитъка от все още протегнатата ми ръка, разгърна го, погледна и се поинтересува:
-И колко време на вас, адептка Риате, ви отне да възстановите номерата на дадените сметки?
-Два дни и една нощ – откровено си признах аз.
Наистина ми се беше наложило да се потрудя, но успях да си спомня и да запиша не само номера на сметката, от която се превеждаха парите, но и тези на сметките в Третото кралство.
-Забавно – злобно процеди лорд Тьер.
Аз крадешком го погледнах, докато той се взираше в колонките цифри и на душата ми стана малко по-топло. Аз знаех, че без него ще ми бъде зле, но не предполагах че ще е чак толкова…