-Той сам си е виновен – разбирайки прекрасно намека, се троснах аз. – Аз не съм маг и не съм демоница, че да рискувам да споря с него, така че можех да избирам само от един вариант – да усуквам и да избягам от разговора.
-В буквален смисъл – поддържа ме дроу. – Ама защо се спряхме, времето тече, Дей. Нурх, чакай ни при майстор Шутан.
И хващайки ме за ръка, партньорът ме задърпа след себе си, както винаги.
Къщата светеше от чистота и отвътре. Никога не бях виждал нещо подобно. Усещането беше такова, че тук никога не беше съществувал прах, а въздухът е кристално чист. Идеално излъскано тук беше всичко, освен… стопанина.
-Заповядайте, влезте – майстор-кожарят, в работни ботуши, мръсна риза и панталони с лекета, бършейки ръцете си с изпомачканата ленена престилка, се оказа много радушен човек. – Какво да ви почерпя? Моята госпожа Рут току що изпече пирожки с гъби! А нейните пирожки са невероятни, да ви кажа, от пекарнята на самия Мелоуин идваха да й искат рецептата!
Съчетанието „пирожки“ и „Мелоуин“ ни развалиха мигновено и на двамата апетита и затова Юрао вежливо се отказа:
-Моля да ме извините, уважаеми господин Рут, но ние сме тук по работа, а имаме и още няколко отворени дела…
-Разбирам, разбирам – веднага запелтечи нашият любезен стопанин, - да вървим, той спи! И хърка даже!
И гномът забърза напред, показвайки ни пътя. А аз, дръпвайки Юрао за ръкава, му посочих нещо просто невиждано – ботушите на майстор Рут бяха мръсни, следите от тях, съответно също, но гномът вървеше, а отпечатъците зад гърба му бавно се топяха и подът отново ставаше идеално чист. Но в това изтриване имаше нещо плашещо, да не кажа, зловещо.
-Майстор Рут – обадих се аз, - у вас винаги ли е така чисто?
-Какво? А-а-а, ами да – безгрижно се отзова той.
И ние продължихме напред. През идеално чистия дом стигнахме до задната врата, преминахме през засадения с цветя, идеално чист двор, в който вече царуваше пролетта, влязохме в лавката на майстор-кожаря…
-Аз тук правя специални неща – обясняваше гномът, - поръчки на лордове и лейди, а и изделия, които са ми поръчали като подарък за почтени гноми, само най-сложните заявки приемам.
-Работилницата и лавката му са на „Засмъртна“ – обясни ми Юрао.
-Аха – потвърди майстор-кожарят, а тази работилница тук е така, за лично ползване, е и чираците тук ги обучавам,… ги обучавах…
Не знаех кой преди е работил тук, но сега цареше само страшен безпорядък, и то такъв, че и Хаос би могъл да му завиди. И сред разхвърляните парченца кожа и намотани конци, се валяха не само някакви изпотрошени столове, но и се разнасяше могъщо хъркане.
-Спи, безделникът – оплака се гномът, - спи и… мръсно ми прави, за една нощ цели три рула кожа ми унищожи!
Ние с Юрао се спогледахме. На знам как той, но у мен веднага се бяха появили подозрения, а сега те станаха още по-определени.
-Майстор Рут – лично аз бях застанала на прага на работилницата и така си стоях, - а може ли да направите чай за мен и офицер Найтес?
Рижавият гном веднага радостно кимна и побърза да прекоси идеално чистото дворче, за да се върне в къщата.
-И какво, ще бягаме ли оттук? – ехидно се поинтересува Юрао.
-Съмнявам се, че ще се наложи – не се обидих на шегата, - Юр, дай да съпоставим фактите.
-Хайде – съгласи се партньорът.
В дворчето беше много приятно, особено радваха окото черните рози, които обрамчваха пътечката и от двете страни, но ние и нямахме никакво желание да оставаме в работилницата – там беше мръсно, претрупано и там оглушително хъркаше пияният домовик, тровейки въздуха с отвратителна миризма на бъчва. А правиш крачка навън – и ето – чистота, красота, благоухание на цветя.
-И как госпожа Рут търпи мъжа си? – Юрао се приближи към една от саксиите с цветя, - гледай, и тук има парчета кожа – той внимателно почисти растението от боклуците. – А тук е красиво.
-И аз това си помислих – минавайки под дървото, се наместих седнала на ниска пейчица.
-За какво? – Юр подозрително ме погледна.
-Сам виж, домът сияе, а това значи, че духът-хранител е бил чистоплътна гоблинка, или самата стопанка е съумяла да се разбере с духа.
-А за това е нужна магия – разбра намека ми Юрао. – И цветята тук – той посочи с ръка към саксиите, - са разцъфнали прекалено бързо. Навсякъде само пръвоцветите са се разтворили, а тук – вече и розите са целите отрупани с цветове. И за това е нужна…
-Магия – завърших вместо него мисълта.
-Магия, магия, - дроу се замисли, - между другото, за да примамиш домовик в необитавана и явно не много отдавна построената работилница, също е нужна магия.