-Това не го знам, не мога нищо да кажа, не съм маг.
-Аз съм маг, и ти казвам в прав текст – домовикът така просто не можеш да го примамиш. И се съмнявам, че пирожките, за които са идвали да питат рецептата от самия Мелоуин, също са били приготвени без магия.
И тогава се чу:
-Пирожките ми са без магия! Аз просто обичам да ги пека!
Аз подскочих, Юр стремително се обърна и пред погледа ни се появи много… обемната госпожа Рут. Съдейки по размерите й, тя наистина много обичаше пирожките си.
-Тъмни – Юрао обаятелно се усмихна. – Та значи, предположенията ни за магията са верни?
Госпожа Рут неохотно кимна, а след това, опирайки юмруци в пищните си хълбоци, тихо, но много прочувствено започна да разказва:
-Да, аз призовах домовика! – и дори хъркането в работилницата се прекрати. – А той, защо точно тук си направи тази работилница? Половината от градината ми уби! Просто я унищожи! А колко мръсотия! Боклуци!
Юрао, който с умен вид кимаше след всяка нейна дума, вмъкна:
-Значи това е с възпитателна цел?
Войнствеността на госпожа Рут се изпари моментално и гномката тъжно кимна. В този момент от къщата излезе почтеният майстор-кожар, огласяйки двора с виковете си:
-Румити, Румити, почтена госпожа Рут, къде си?
Госпожа Рут с молба погледна Юрао, не знам какво точно беше вложила в този поглед, но дроу сурово каза:
-Всичко ще бъде изпълнено по най-добрия начин.
Ние с гномката се спогледахме, осъзнахме, че много се съмняваме в това, но Юрао беше настроен решително, и когато гномът се приближи, офицер Найтес скръсти ръце на гърди и възвести:
-Домовикът пази къщата ви от нечисти!
Лицата ни синхронно се удължиха, а на прозореца се показа обидената муцунка на домовика, явно оскърбен от подобно заявление до дъното на душата си. Стана ясно, че никой не му повярва.
Но дроу такива дреболии никога не го бяха смущавали и този път не стана изключение:
-Обикновено домовиците помагат в домакинството – продължи той, а ние всички закимахме, а най-усърдно - самият домовик. Юрао добави: - Но вашият така се уморява от борбата с нечистите, че няма сили за нищо друго!
-А вонята на бъчва? – вмъкна ошашавеният от изражението на обида върху лицето на домовика, гном.
-А вие някога с нечисти борил ли сте се? – изви вежда въпросително офицерът на Нощната стража, и получил отрицателно поклащане на глава, с тежка въздишка произнесе: - След такова нещо се пропиват, почтени майстор Рут…
Гномът избърса самотната съчувствена сълза и жално погледна към домовика. На домовика явно също му дожаля за себе си, а освен това, като че ли започна да вярва в героичните си подвизи.
-Горкичкият – с трагичен глас продължи Юрао, - във вашата работилница само дето змии не са плъзнали… А може и да са плъзвали, но този домовик – герой… - домовикът вече оплакваше на глас съдбата си, - ви спасява нощ след нощ!
Почтеният майстор-кожар се тръшна на земята, огорчено се вгледа в прозорците на работилницата си, а коварният офицер Найтес, тайничко на ухото го уведоми:
-Нечисти не се завъждат там, където е чисто.
-Вярно ли? – изуми се гномът.
-Честна дума на офицер от Нощната стража – потвърди дроу. – Спасете домовика, ще вземе да се гътне. Един ден ще влезете през вратата, а там – мъничкият героичен труп на загиналия без време от юнашка смърт домовик!
Гномът вече кимаше като омаян и явно планираше генерално почистване на цялата работилница.
-Аз вярвам във вас – никога не бих могла да си представя, че Юрао може да бъде такъв – сурово-сдържано-патетичен, - вие ще спасите домовика! – и веднага към мен: - Дея, време е.
И когато аз се приближих, ме хвана за ръка и ние тръгнахме обратно към къщата.
Госпожа Рут ни догони, когато вече бяхме прекосили идеално чистия дом. Закръглената гномка ни препречи пътя, и дишайки тежко, съобщи:
-Чисти! – изохка, опитвайки се да си поеме дъх. – Сам чисти! Една Бездна знае колко пъти съм го молила, заплашвала, а сега – сам…
-Трябва да си възпитавате по-добре мъжа, госпожо Рут, - сурово каза Юрао.
-Да, трябва – гномката тежко въздъхна, - аз си знаех, че е жалостив, но реших да му покажа какво е като е мръсно. Домовикът цапаше и разбутваше от сутрин до вечер, със сълзи на очите, и пиеше, горкият, от мъка пиеше, не им е това в природата на домовиците, но го правеше!
Започвах да се подозирам, че сълзите на домовика май са били искрени, труден е възпитателният процес.
-Аз… - започна госпожа Рут, смути се и изчервена продължи, - освен това, дантели плета… С магия.
Когато ние си тръгнахме от къщата на почтения майстор-кожар, Юр старателно се опитваше да не се кикоти, а аз се радвах, че униформената куртка е достатъчно дълга и затворена…