В тази молба определено имаше нещо повече, отколкото простото желание да чуе името си от устата ми. Отначало на обръщане по име настояваше лорд Тьер, сега и Еллохар…
-А защо за вас това е толкова важно? – тихо попитах.
Прегръдката стана още по-силна за миг, а след това огънят, който ни заобикаляше като плътна стена, се разслои. И сега аз отчетливо виждах първия кръг от пламъци, в който стояхме ние. Тук огънят беше най-интензивен, вторият кръг, който ни обкръжаваше с по-слаб огън се простираше на три крачки от първия, а третият, най-широкият, обвиваше първите два с непроницаема стена от пламък.
-Лордовете на Тъмната империя, Дея, се различават и от демоните на Световете на Хаоса, и от маговете на човешките кралства. Ние сме и демони и магове, мила, затова сме много избирателни към тези, които допускаме в първия си кръг на общуване.
Границата на най-големия от кръговете ярко пламна, като че ли нагледно демонстрираше за кой именно кръг става дума.
-Тези, които ние допускаме в първия си кръг, за нас са от значение, животът на всички останали не е важен.
Това беше суровата истина за аристократите от Тъмната империя, впрочем, и самият факт беше общодостъпен.
-Но има и втори кръг, Дея, - шепотът на магистъра омайваше, - кръгът на тези, които ние наричаме по име.
И средният огнен пръстен проблесна.
-Това са най-вече приятелите, роднините, близкият кръг на общуване – продължаваше Еллохар, - и не дай Бездна, да ни нарече по име някой от тези, които не са в него. Смърт, мигновена – не наказание, а възмездие.
Усетих, че съм започнала да треперя с цяло тяло и не мога да контролирам тази проява на откровен ужас.
-Да, Дея, и ние стигнахме до последния кръг, виждаш ли колко малък е той в сравнение с предишния?
Аз кимнах, оказа се, че не бях в състояние да промълвя и дума.
-Кръгът на принадлежността – шепотът стана отново хрипкав. – Кръгът, в който се проявява нашето истинско демонично „Мое!“. В него си ти самият и тази единствена, която става по-важна от самия теб. Наистина по-важна, Дея. Животът на тези, които са във втория кръг се приравнява към живота на лорда, но за третия, ситуацията е напълно различна. „Мое“ – и кръвта на демоните, която ни позволява да управляваме огъня, започва да пламти във вените ни, жигосвайки ни с мъките на ревността и страха от загубата. Изгарящият ужас да загубиш това, което е по-важно от живота е най-страшното нещо, което може да се изпита на тази земя и под нея.
Огънят, разплискал се по трите пламтящи пръстена, като вълна се надигна към нас и сега отново се превърна в монолитен огнен кръг.
-Да, едва не забравих – устните на магистъра се плъзнаха от слепоочието и отново прошепнаха до самото ми ухо, - преходът на избраната в третия кръг не може да се осъществи, докато тя не нарече лорда по име. Сега разбираш ли къде се намираш?
-Не си струваше да ви наричам по име? – тихо попитах аз.
-Не си струваше – насмешливо се съгласи лорд Еллохар.
-Но самият вие настоявахте!
-Естествено – тих смях, - за разлика от теб аз знаех за последствията.
Големите му тесни длани се плъзнаха нагоре и аз моментално скръстих ръце пред гърди, възпрепятствайки магистъра да премине границата на допустимото, въпреки, че и така вече я беше преминал и отминал.
-Аз съм ви благодарна за доверието – опитах се да говоря уверено, - но сега, магистър Еллохар, бъдете така добър да ме върнете в чайната!
И закономерния отговор:
-Не, Дея… - а след това с коварен шепот, - не обичам малки лъжкини.
-Аз съм пълнолетна!
-Не обичам малки пълнолетни лъжкини – покорно се поправи Еллохар, - а освен това никога и никой не се е осмелявал така нагло да ме лъже в очите! А също така, можеш да ми вярваш, никой, през целия ми дълъг живот, не се е осмелявал да ме заключва!
-Аз не заключих вас – това си беше почти истина, така де, - аз заключих кантората, а вие, както всички знаят, преспокойно се придвижвате чрез огъня!
Подсмиване, а след това с рязко движение, магистърът ме обърна с лице към себе си, а след това ме накара да го погледна в очите и мрачно се поинтересува:
-Как отказа на лорд Риан Тьер? Мен ме интересува главния аргумент, Дея!
Рязко издишах, задържах дъх за момент, а след това честно отвърнах:
-У нас, в Приграничието, магистър, хората не са лордове, разбира се, но уважаващите себе си човеци не правят публично достояние от това, което се случва в … третия кръг. Аз уважавам себе си, и не планирам да го споделям нито с вас, нито с когото и да било!
Реакция на думите ми стана леко вдигнатата вежда, а след това Еллохар ласкаво уточни:
-Тоест, ти, като уважаваща себе си личност, няма да разкажеш на никого това, което се е случило в третия кръг?