-Кажете.
Огънят се устреми нагоре с рев, стълб от пламък ме обкръжи и през синьото сияние видях магистър Еллохар, който пристъпи към мен. И потръпнах с цяло тяло, когато той ме хвана под мишниците, вдигна ме на височината на своя ръст и произнесе:
-Ще се разходиш с мен из Световете на Хаоса.
Аз се бях стреснала само в първия момент, но след това уточних:
-И това е единственото условие?
-Да – магистърът продължаваше да ме държи и явно това беше неудобно само за мен.
-А… защо?
И мен внимателно ме свалиха на пода, а след това чух предизвикателното:
-А защо ти трябва да го знаеш, мила, теб така или иначе те интересува отговора на друг въпрос. Та какво решаваш?
-Не – уверено отвърнах аз.
Еллохар беше скръстил ръце на гърди и сега стоеше загадъчно усмихнат. А следващият му въпрос ме озадачи напълно:
-На теб наистина ли изобщо не ти е интересно? – провокационно се поинтересува магистърът.
-Интересно ми е, но…
-Понякога си струва да отхвърлиш всички съмнения и да се довериш на интуицията, Дея – протегна ми ръка, - ти си само на крачка от тайната… Хайде, адептка, решавай! – и осъзнал, че нямам намерение никъде да ходя, добави, - Обещавам да не те докосвам. Изобщо.
Мълчаливо стоях в нерешителност под насмешливия поглед на магистъра.
-Обещавам да ти разкажа всичко, което самият аз знам – добави Еллохар.
И аз сложих треперещата си ръка върху дланта му.
В Световете на Хаоса бушуваше пясъчна буря. Планини от пясък, вдигнати в изпепеляващо горещия въздух от неистовия вятър, на вълни връхлитаха застиналия в очакване град и се разбиваха в невидима стена, обсипвайки с блестящи водопади крайните къщи…
-Красиво е, нали? – поинтересува се магистърът.
-Да – издишах аз.
-Тогава, съветвам те да си затвориш устичката, защото следващата вълна ще стигне и до нас.
Затваряйки отворената от изумление уста, аз намръщено погледнах към Еллохар, магистърът като че ли не ме гледаше, отделяйки цялото си внимание на буйството на природната стихия. А аз се огледах – намирахме се на стотина крачки от началото на градските постройки, практически в пустинята, а по-точно, до тази невидима бариера, която като прозрачна стена стоеше на пътя на пясъчните вълни.
-Тьер изобщо никога не е изпадал в немилост – изведнъж започна да разказва магистърът – всички тези слухове се разпространяваха нарочно. Ще седнем ли?
И лорд Еллохар спокойно се разположи на пясъка. Аз предпазливо приседнах до него – пясъкът беше топъл, въздухът - сух и горещ, прахът не стигаше до нас.
-Вино? – предложи Еллохар, и когато аз отрицателно поклатих глава, продължи: - Ти никога ли не си се интересувала от историята на Тъмната империя, мила? От истинската история?.. От друга страна, откъде би могла да знаеш, че има такава... Така да бъде, ще ти разкажа накратко: Когато в Световете на Хаоса започнала борба за власт, част от великите родове си събрала багажа и напуснала историческата си родина. Родовете били девет и за глава не избрали, а направо назначили най-възрастния от рода Анаргат. Разбираш ли?
Анаргат е императорският род, това го знаеха всички. Но за това, как се е възцарил, аз никога не се бях замисляла.
-Когато започнало завоюването на нови територии, Тъмните лордове осъзнали, че тях може да ги спаси само единството – преследвал ги разгневеният повелител на целия Хаос, а пред тях били готовите да се бият до последно за своята власт магове. И тогава, представителите на най-силните родове – Анге, Хейт, Рогет, Алсер, Тьер Нгрем, Енхато и Ноерх се заклели във вярност към старейшината на рода Анаргат – Еллохар изведнъж се разсмя. – Клетва за вярност… мило определение за родово проклятие от десето ниво, което се задейства в момента, когато който и да е представител на далият обет род, реши да се противопостави, да предаде или да свали от власт главата на рода Анаргат.
Потресено се взирах в магистъра, опитвайки се да осъзная чутото, а в крайна сметка, унесено произнесох:
-Но сега… по-голямата част от тези родове…
-Така, така? – насмешливо ме подтикна да продължа Еллохар.
-Но сега са останали само… само три рода – Алсер, Ноерх и Тьер, останалите… аз предполагах някакво родово проклятие, но…
Еллохар се пресегна, одобрително ме потупа по бузата и възторжено произнесе:
-Браво, отличен, Риате! Сериозно, на тях им трябвало много повече време, за да го осъзнаят.
Без да реагирам на подигравателната реплика, аз замислено гледах към магистъра. Така, ето какво бях разбрала – императорът задължил всички висши родове да му служат, а в случай на неподчинение, ги унищожавал дори не собственоръчно, задействало се проклятието на рода с отсрочено действие. Добре, но тогава не ми бяха много ясни думите на Риан „Аз съм в състояние да потисна което и да е проклятие“. Тоест… тоест, можеше ли да предположим, че и представителите на другите два рода – Алсер и Ноерх също имат такива способности?