-А кентаврите? – беше ми сложно да разбера за какво изобщо сега говореше магистърът, но не виждах логика в постъпките на тези двамата.
-М-м-м, твоята идея ми харесва – Еллохар даже кимна, ако не беше едно „но“ – по следите им вървяла императорската гвардия, а на всички офицери на Нощната стража била дадена една заповед – „Да се намерят и задържат!“.
-И колко бързо ги хванали? – зададох аз закономерен въпрос.
-Работата е там, че не успели да ги хванат – магистърът весело намигна, виждайки изумлението ми. – Демонът може и да бил млад, но се оказал достатъчно находчив. А освен това бил пробуден, от древните – практически непобедим, а освен това и като маг далеч, ама далеч, не бил слаб.
-И-и-и? – нетърпеливо го подтикнах аз.
-И императорът пратил по следите им най-силното си оръжие – Тьер.
Заинтересувано слушах по-нататък, преставайки да рисувам по пясъка.
-Тьер не е демон – продължи магистър Еллохар, - Тьер е маг, а онзи, с пробудената си сила, можел да съперничи с който и да е от демоните на Хаос и дори да победи, силно се оказало момчето, и умно, много умно. Позорна страница в аналите на императорските хрътки – те три пъти губили следата, а на четвъртия, се оказали заточени в магически контур.
-И какво направил Риан? – да, позорът на императорската гвардия изобщо не ме трогна.
-Тьер-р-р – Еллохар загадъчно се усмихна, - Тьер е умен, Дея. Прекалено. И опитен, а демонът не можел да му съперничи именно в това. И Тьер умее да чака, а момчето все пак било по-нетърпеливо, и като резултат, древният пробуден демон, имайки на разположение вещица, тоест, практически неизчерпаем енергиен ресурс, влязъл в старателно приготвения капан.
-И магистърът получил Венеца ва Всевластието? – нетърпеливо попитах аз.
-И им го върнал обратно.
Еллохар умееше да озадачава.
-Защо? – за мен беше абсолютно неразбираемо.
-Защото той винаги е умеел правилно да задава въпроси, Дея.
Аз си спомних разпита на Заклинателя и потръпнах от ужас.
-Какво има? – поинтересува се магистърът.
-Какви въпроси? – не отговорих аз.
-Например – Еллохар легна настрани, чувствайки се на пясъка съвсем удобно, - кой, освен лордовете на Тъмната империя, е имал възможност да пренесе този артефакт и неговите похитители на територията на същата тази империя? Защото едно нещо са бежанците от Световете на Хаоса, те навсякъде намират пролуки в търсене на по-добър живот, а съвсем друго – границата с човешките кралства. Там нито един нежив не минава незабелязан, какво остава за живите.
-Тоест, някой от великите лордове се е постарал да получи този артефакт и е започнал борба за власт? – резюмирах аз.
-Риате, ти все повече и повече ме радваш – независимо от съдържанието, тонът на изказването си беше чиста гавра. – И вторият въпрос, който заинтересувал Тьер бил: а знае ли императорът какво именно представлява този артефакт? Самият Тьер, в момента, в който осъзнал на какво е способен той, приел единствено вярното за съхранението на империята решение – той пренесъл демона и вещицата до границата, а след това ги придружил до Даррант. По този начин, опасният артефакт бе върнат на собственика, а бесният Тьер се върна в столицата, напълно закономерно предполагайки, че сред лордовете от висшата аристокрация на империята, а никой, освен тях не би успял да прогори пространството, зрее заговор.
-И?
Еллохар премълча.
-Кой е пренесъл артефакта? – аз горях от нетърпение.
Магистърът се усмихна.
-Кажете!?
Усмивката стана загадъчна.
-Лорд Еллохар! Кой, все пак е участвал в заговора?!
Навеждайки се леко към мен, директорът на школата за изкуството на смъртта, изтърси:
-А това, радост моя, е именно тази тайна, която великият и непобедим лорд Риан Тьер така и не успя да разгадае.
Аз внимателно се отдръпнах, гледайки леко объркано лорд Еллохар, а той продължи:
-Играчите се затаиха. Осъзнавайки, че планът им се е провалил, те, както и преди много години, просто се свряха в миша дупка. И тогава Тьер прие трудно решение – за всички неговото отпътуване от столицата беше обяснено като изпадане в немилост пред императора, поради неизпълнение на височайша заповед. А всъщност, беше организирано с една-единствена цел – Риан се надяваше, че заговорниците, уверени в неговото отстраняване, ще излязат на светло.