Стараех се да не се усмихвам. Беше трудно, разбира се, но по-добре да се постараех да не се ухиля, отколкото да получа проклятие в отговор на усмивката си. А работата беше в това, че след отминалия празник на Смъртта на зимата, лорд-директорът беше бесен. Бесен на мен, на себе си, на целия свят. За това знаехме само аз и той, даже на Юрао не бях казала и дума за развалянето на годежа. Обаче точно тогава, в първия ден на пролетта, преподавателите от мъжки пол, които страстно завиждаха на женската половина и на обновеното женско общежитие, бяха решили повторно да се опитат да намекнат на лорд-директора за плачевното състояние на своите жилища. Лорд Тьер осъзна намека и заповяда всички адепти и преподаватели от мъжки пол да го чакат на двора на академията.
Ние, женската половина, бяхме останали сами по време на построяването, и докато изпълнявахме леки упражнения, с интерес поглеждахме към случващото се. Упражненията бяха леки, именно защото и Верис също с интерес чакаше да види как ще се развият събитията.
А „събитията“ ние ги чакахме с известно недоволство и ревност – по-голямата част от зимата, именно нашето общежитие беше по-хубаво, и никак не ни се искаше да отстъпваме позициите по комфорт и удобство на мъжете.
Та значи, подредени в редички, и чакайки лорд-директора, ние бавно се разтягахме и правехме прикляквания. Мъжката половина обзета от радостно нетърпение ни гледаше високомерно, а Седр направо потриваше ръце…
Отвори се вратата, ядосаният, и поради тази причина убийствено спокоен, лорд-директор излезе на прага. Хвърли поглед към мен.
Приклекнах припряно, извън такта на останалите, но пък за сметка на това, зад гърба на Янка ми се беше сторило по-безопасно.
Не зная колко дълго магистърът се взира в мен, но докато той тръгне по тренировъчното поле към чакащите чудо, Тимянна вече също беше започнала да прикляква безразборно и извън такт.
Лорд-директорът стигна почти до мъжкото общежитие и ние чухме произнесеното с леден тон:
-Колко още трябва да чакам?
Оказа се, че вече никой не се опасяваше от духа-хранител, но за сметка на това, всички се ужасяваха от лорд Тьер, а освен това си пролича, че мъжкия колектив, кой знае защо, престана да се надява на желаното чудо.
-Ами че то план… няма, лорд-директор – гласът от отвъдното звучеше почтително. Подлизващ се дух-хранител – просто чудо невиждано. Мъжкия колектив отстъпи дружно крачка назад. Те вече нищо не искаха, те просто с ужас се взираха в окаменялото лице на лорд Тьер и се готвеха за най-лошото.
-План не е нужен – с все същия леден тон отсече магистърът.
Ние престанахме да правим упражнения и сега, затаили дъх, следяхме развитието на събитията.
-Ще прощавате – такъв извиняващ се задгробен глас всички чувахме за първи път. До скоро беше нереално дори да предположим, че нашият дух-хранител би могъл да говори така, - а… какво да направя тогава?
Действително, какво би могло да се направи без план?! Как изобщо се строи без чертежи и изчисления? Но лорд-директорът имаше свой вариант.
-Разрушете до основи мъжкото общежитие – най-спокойно заповяда той.
-Какво? – духът от удивление дори се показа на повърхността на тренировъчното поле, измъквайки от земята призрачната си глава, която по размер напомняше голяма бъчва.
-Съмнявам се, че страдате от проблеми със слуха – безжизнено произнесе магистър Тьер.
В следващия миг затрепери земята, в отчаяние си заскубаха косите адептите от мъжки пол, простенаха преподавателите, а мъжкото общежитие безмълвно го погълна земята. След още един миг, на мястото на стабилната сграда се виждаше само пусто поле. Едно такова, зелено. И дори ранни цветенца бяха наболи тук-там… Но чувството беше такова, като че ли виеше вятър и се чуваха крясъците на гробищни гарвани.
-Лорд-директор! – потресено възнегодува магистър Тесме.
Риан, с ръце зад гърба, хладнокръвно се обърна към представителите на силния пол:
-В учебния план за настоящата година е предвидена практика в полеви условия. Пристъпвайте към построяването на палатъчен лагер. До края на учебната година ще живеете в него, господа. Имате две денонощия за изграждането му, необходимите материали ще бъдат доставени до един час. Личните си вещи ще получите, когато приключите със строителството. Всичко най-тъмно, господа. И, да, честита пролет!
В пълно мълчание лорд-директорът напусна колектива на повереното му учебно заведение, без дори да се огледа назад, за да види умоляващите погледи, с които го изпращаше цялата мъжка половина.
И абсолютно никой не очакваше да чуе от духа-хранител съкрушеното:
-Ех, мъжаги, какво сте му направили, че така да ви… - тежка въздишка, и с явно съчувствие: - А вие поне палатки умеете ли да опъвате?