Адептите и преподавателите, откъсвайки умоляващите си погледи от вратата, която беше хлопнала зад гърба на лорд-директора, ги насочиха с надежда към духа-хранител.
-Е, какво да ви кажа… дайте поне бани да ви построя и столова – предложи хранителят
Потресените лица отразяваха пълното ни изумление – духът-хранител да предложи нещо?
-Тоалетни също, ако може – простена Седр.
-И не ви ли се намира план на конструкцията на палатка, обикновена? -вежливо се поинтересува магистър Тесме
И до късна нощ адептите и преподавателите старателно опъваха палатки в лагера, при това духът-хранител, с планове и инструменти, се навърташе постоянно около тях! А ние, от душа намразени от целия мъжки състав, половината нощ не можахме да заспим от звуците на чуковете и брадвите. Но ние не се оплаквахме, напротив, съчувствено гледахме нашите палаткостроители през прозорците и им пишехме домашните.
А на сутринта ни стана съвсем жал за тях!
Рогът на черния еднорог, който със зловещ звук ни събираше за построяване, ни накара и да осъзнаем и готовността на палатъчния лагер. Мъжката половина – изпомачкана, сънена, несресана, на места – окъсана и просто олюляваща се от умора, в горд строй се изпъчи пред новото си местожителство. Лорд-директорът излезе на прага на административния корпус. Скръствайки ръце на гърди, огледа построените през нощта шатри и се поинтересува:
-Това е градче от палатки или пример на тролското архитектурно творчество?
Троловете, между другото, в полеви условия нощуваха без каквито и да било подобия на жилищни помещения.
Адептите се намръщиха, преподавателите се притесниха, духът-хранител реши да рискува и се обади:
-Какво му има? Нещо не ви ли харесва?
-На мен? – с такъв тон попита лорд-директорът, че духът започна бавно да се закопава в земята. – На мен всичко ми харесва – лорд Тьер се усмихна, - но не съм уверен, че качеството на построените жилища ще устрои вас, господа.
В следващият миг започна пороен дъжд. Странен такъв порой, който се изсипваше изключително и само върху прясно построената обител на адептите и преподавателите от мъжки пол. Няколко палатки се разглобиха веднага, повечето останаха да се червят под небето само с поразклатения си дървен каркас, една-две устояха… Дъждът секна.
-Имате още едно денонощие – с леден тон напомни лорд-директорът, - и благоволете да използвате доставените вчера строителни материали, защото, повярвайте ми, за стабилни палатки се изисква специална тъкан, а не тази, която толкова грижливо ви е подарил духът-хранител, преобразувайки старите пердета. Захващайте се!
Вечерта, когато свършиха лекциите, а те не жалеха никого и си вървяха по програма, цялата женска част се присъедини към строителството. Работите сега ги надзираваше Жловис, който беше успял да се забърка и във военни действия, и по време на войната се беше научил на сложното дело по опъването на палатки. Първата палатка бе построена за Тесме. Когато съоръжението придоби приличен вид, Жловис пристъпи към проверка на качеството. Конструкцията беше подложена на разтърсване, на изливане отгоре й на дванайсет кофи вода, а духът-хранител устрои малко земетресение. Палатката не помръдна. Вдъхновени от успеха, адептите вече се бяха приготвили да създават по образ и подобие, когато госпожа Жловис благоволи да се поинтересува:
-И къде е планът на лагера? Да не планирате тук хаос да ми създавате?
Отначало й зашъткаха, но след това осъзнаха, че мисълта не е лишена от рационално зърно. Планът на градчето беше начертан с общи усилия на голям лист непромокаема хартия, аз лично изобразих цели три палатки от лявата страна, беше разгледан на общо събрание на бъдещите обитатели и одобрен от духа-хранител. Той разчерта директно на земята местоположението на всяка отделна палатка в архитектурния комплекс и строителството започна.
До късна нощ ние обшивахме ръбовете на вече готовите палатки, закрепяйки плата, а силната половина на академията се сдобиваше с трудови мазоли по ръцете, докато гордо си осигуряваше жилищна площ. След това нас ни натириха да спим, а те самите, неясно как, домъкнаха алкохол от града, запалиха огньове от остатъците на строителните материали и втората половина на нощта женското общежитие беше принудено да слуша пиянски песнопения за суровата мъжка съдба. Сутринта ние вече ридаехме, но не от съчувствие към тях, а от жалост към самите себе си.
Ето така, в утрото на третия пролетен ден завърши издигането на новия жилищен сектор на Академията на Проклятията. Лорд-директорът, след небрежна инспекция, одобри обекта и разреши на духа-хранител да върне на вече достатъчно окъсаните и омърляни адепти техните лични вещи. А те, какво? Осъзнали задоволството, което носи създаването на най-простите архитектурни съоръжения, постановиха, че ще бъде създадена зала за общи събрания, а също така, ще бъде изработена табела, която да демонстрира, че именно тук се намира „Мъжки палатъчен лагер“. За това велико, според тях, дело, господата използваха обедната почивка.