-Чакай, чакай – вдъхвайки приятния аромат, избърборих аз, - значи Окено си е мислил, че вие ще бъдете в ардамската Тъмна крепост?
-Той не си го мислеше, той го знаеше – Юрао хитро се усмихна, - аз какво, напразно ли му носих три пъти за подпис документите си за назначение! А това, което той не знаеше, беше че никой няма да пусне Ри да работи в Нощната стража.
-Горкият майстор старши следовател – промърморих аз.
- Да, горкичкият. Искаш ли да видим как вървят там при тях нещата? – с пакостлива усмивка, зад която прозираше безпокойство, попита Юрао.
Но аз реших да проявя частноследователските си качества и способности:
-Юр, ти Ри виждаш ли я?
-М-м-м, не – учуден поглед към мен.
-Та нали тя, ако нещо му беше направила, вече щеше да е тук – логично отбелязах аз.
-А-а-а – Юрао накрая се досети, - тогава още по-добре, да идем да видим! Та това е примирието на века!
И може това да не беше много правилно, но… ние отидохме да шпионираме.
Отначало бързо и тихичко претичахме по алеята към пътечката, която завиваше надясно, и по която Ри беше отвела несъпротивляващата се жертва на отмъщението на истинските злопаметни дроу. И по тази пътечка, ние вече се прокрадвахме, Юрао отпред, аз след него. И стъпвайки безшумно, навеждайки се под клоните, защото територията като че ли беше изоставена и обрасла с диви дървета и храсти, ние се прокраднахме и видяхме стена.
Тук някога беше съществувал градски район, но след нападението на скаените преди седемдесет години беше напълно разрушен – духовете-хранители не бяха успели сами да възстановят сградите, но и не бяха позволили на това място да се строи каквото и да било. И като резултат, в центъра на Ардам си имахме парк с живописни развалини. А именно до една от тези руини, ние видяхме невероятна картина! Окено решително беше притиснал отчаяно съпротивляващата се тъмна елфийка към някаква стена, двете й ръце бяха вдигнати над главата и старши-следователят удържаше и двете й тънки китки с една ръка. Втората му длан беше обгърнала личицето на дърпащата се на всички страни девойка, а всички гореизброени действия имаха една-единствена цел – страстна и уверена целувка. Която в момента на нашата поява беше в разгара си.
-Ето, и какво се полага да направя сега? – прошепна подсмивайки се Юрао. – Като брат, аз съм длъжен да се намеся, а мъжката солидарност изисква от мен да пазя никой да не им попречи. Какво ще правим?
-Дори не знам – прошепнах аз, гледайки, как едната от ръцете на Ри се отпуска, за да обвие шията на майстор Окено.
-И аз така...
В това време, и втората ръка на тъмната елфийка прегърна старши следователя, който нямаше никакво намерение да прекъсва целувката.
-Ние, мъжете, сме все така – подхвана Юрао, внимателно дърпайки ме след себе си обратно към пътеката, така, че целуващите се да не ни забележат, - когато обичаш, само я гледаш и се боиш да дишаш отгоре й. Стесняваш се, изчервяваш се от всяка дума, от всеки поглед, като момче. А вие копнеете за решителност и настойчивост.
Откъм стената се раздаде стон. Ние с Юрао едновременно погледнахме към влюбените и забелязахме промяната в дислокацията на ръцете на майстор Окено – те благополучно бяха заели място на тънката талия на Ри.
-Аз още веднага му казах – продължаваше да се тръшка дроу, - хващаш я, премяташ я през рамо, крясваш й „моя си“ и не й даваш дори да писне. Защото жените обичат силните и решителните. А той, какво?
-Какво той? – на мен просто ми беше интересно.
Юр не ми отговори, и ние, привеждайки се, напуснахме гнездото на помирилите се възлюбени. Излязохме от другата страна на парка, вече на градската улица, и Юрао, доволен и примижаващ от яркото слънце, предложи:
-Хайде да поработим.
Отмъстителността на дроу изобщо не можеше да се сравнява с тяхната наглост! Ама хич!
-Какво? – искрено се изуми той. – Аз теб от срещата с голямо количество вонящи трупове избавих ли те? Избавих те! Сега е твой ред да ме спасиш от гномите. И между другото, на нас ни предстои и на сватба да идем. И не се опитвай да се откажеш, такива мероприятия са полезни за репутацията на кантората, така че, не възразявай! И изобщо, къде е Нурх?! Ще го уволня заедно с конската му муцуна !
Аз се разсмях. Настроението ми стана просто прекрасно, но все пак:
-Юр, мен едва не ме изключиха и повярвай…
-Вярвам – мен ме побутнаха към каретата на току що пристигналия Нурх, - но не се съмнявам, че точно сега Окено не ще да му се мяркаш пред очите. Стига, Дей, не се вайкай, имаме толкова работа днес, че само в Бездната ще можем да си отдъхнем. Окено при всички случаи ще ни прикрие.