След кратък размисъл, аз свих рамене и се наместих в каретата под приветствените думи на Нурх:
-Госпожо Риате, толкова се радвам да ви видя. Да ви се чуди кентавър, че сте още жива! Кажете, ама човеците при вас как оцеляват без охрана?
-Мълчешком – безгрижно отвърнах аз.
Дело номер четири от създадения от нас с Юрао регистър.
-И така, майстор-кожарят Рут - прочете партньорът, - това е наблизо, но дай да не оставяме Нурх без работа…
-Аз бих се разходила – замислено отвърнах, преглеждайки дело номер две, същото онова, в което майстор Шутан, собственик на кулинарен магазин и чайна, съобщаваше за заселилото се в дома му привидение. – Юр, а какво стана с разпита на Логер?
Всичко, което ние бяхме узнали след невероятното спасение на адепта беше, че преди го бяха държали в друго мазе, а след това, изведнъж, два дни преди да го намерим, го бяха преместили под жилището на Игарра Блатиста и дори бяха престанали да го хранят. И още тогава в разказа му нещо не ми беше харесало, но и тогава, както и сега, не можех да разбера какво точно.
-Логер не можа да разкаже нищо конкретно – Юрао седна на края на бюрото ми, издърпа от ръцете ми дело номер две, и се зачете. – Не помни нищо от времето на първото си пленяване, за убийството има крайно смътна представа, за зародиша – изобщо никакви спомени. Дея, какво не е наред?
-И аз все се чудя – всъщност, пиеше ми се чай, но Ри я нямаше, така че реших да не мисля за чая, - значи, слушай, Гневът на слънцето е способен да унищожава артефакти, а значи и стабилни магически заклинания също, нали?
От нас двамата именно Юрао беше маг, така че отговорът му беше от значение:
-Значи така – той се намръщи, - Гневът на слънцето е особено заклинание, досега предполагах, че най-високата му степен е пета, свръх степен – седма.
-А ние си имахме работа с девета – спомних си аз думите на Късметчето.
-Да, Наавирр ми каза, но работата е в това, че ти може и да си права, защото даже мизерната пета степен прогаря практически всеки магически щит.
-Бялата магия изобщо е крайно опасна – аз въздъхнах, и протягайки се, си взех обратно папката с дело номер две.
-Не бих казал – Юр по-удобно се намести върху плота на бюрото ми. – Бялата изисква много външна енергия, ние използваме своята собствена или жив източник, те – повече силата на природата. Та какво те тревожи?
-Логер – аз отново с вгледах в папката, - разбираш ли, ако вярваме на Късметчето, те удара са го подготвяли предварително, нали?
-Да – съгласи се партньорът.
-Гледай сега – Гневът на слънцето първоначално имали намерение да го насочат към „ДеЮре“, тоест, фактически към центъра на града.
-И? – той все още не разбираше.
-И този удар би разрушил всички стабилни магически заклинания в радиуса на поражение, да?
-Да.
-А Логер взели и го преместили един ден преди това, преди удара, Юр – аз изведнъж ясно осъзнах какво именно не ми беше харесало в цялата тази история.
-М-м-м – Юрао се надигна, започна да обикаля в кръг по кабинета, след това спря и замислено произнесе: - Логер го са го преместили едно денонощие преди удара, значи преди това се е намирал в някое мазе, което е попадало в зоната на поражение.
-Именно! – и аз казах това, за което ми беше много неприятно дори да си мисля:
-Логер са го държали в мазето на някоя от сградите, разположени в центъра на Ардам, в най-хубавия район. Тук няма нелегални нечисти. Тук всички са свои и всички се познават. Тоест, магът, който е активирал Гневът на слънцето е сред най-уважаваните жители на града!
Юрао се приближи, отново седна на бюрото, и взимайки папката, зачете:
-„Почтеният майстор Шутан. Задача: Да се проведе разговор с привидението, да се изясни дали има роднини, тъй като невероятно полезното проявление, (води цялото счетоводство на гнома), ридае нощем и тежко въздиша“… - прекъсвайки четенето, Юрао започна да размишлява: - Да, аз доскоро бих предположил, че се касае за незавършено дело, за роднините се притеснява. Но, като се има предвид току що възникналите подозрения, дай да си обмислим нещо друго: В какъв случай астралната проява се занимава с работа и след смъртта си?
Мълчаливо разперих ръце – ние такова нещо не бяхме учили.
-Ще ти кажа, Дея, само когато през живота си е бил много богат гном!
Никога нямаше да мога да разбера гномската логика.
-Излиза, че богатите гноми работят повече от всички? – дръзнах да уточня аз.
-Не, просто те най-малко от всички искат да умират. Представи си, работиш, работиш, и едва преди смъртта си осъзнаваш, че си забравил да живееш!