Ако не сме в добри отношения със себе си, не сме в добри отношения и с другите. Бонаро Овърстрийт дори твърди, че липсата на истинско самоуважение се оказва причина за всички случаи, при които някой е в противоречие със себе си и с другите, а лечението - при всеки такъв случай - се състои във възстановяване на самоуважението. Щом човек започне да се харесва повече, той е способен да оцени по-високо и другите. Преодолее ли болезнената неудовлетвореност от себе си, той става по-без-критичен и по-толерантен към другите.
На базата на хиляди случаи на действителни хора с всякакви проблеми клиничните и експерименталните психолози заключават, че гладът на егото е универсален и естествен като глада за храна. А храната за егото изпълнява същата цел като храната за тялото - самосъхранение. Тялото се нуждае от храна, за да оцелее. Егото или уникалната индивидуалност на всеки човек се нуждае от уважение и одобрение и от чувство за удовлетворение.
Изгладнялото его е злонравно его. Сравнението между его-то и стомаха обяснява нагледно поведението на хората. Човек, който три пъти дневно се храни пълноценно, не мисли за стомаха си. Оставите ли го да гладува два-три дена обаче, цялата му личност сякаш се променя. Щедрият и жизнерадостен доб-ряк се превръща в свадлив заядливец. Става по-критичен. Нищо не го удовлетворява. Заяжда се с околните. Безполезни са опитите на доброжелателни приятели да му обяснят, че е пре-калено „вторачен в стомаха си“ и трябва просто да отклони вниманието си към нещо друго. Безсмислени са и съветите да мисли по-малко за себе си и повече - за другите. Само един е начинът да преодолее „вторачването в стомаха си“ - да удовлетвори природните закони за самосъхранение. Природата е вдъхнала у всяко същество инстинкт, който нашепва: „Ти и основните ти нужди сте на първо място.“ Накратко, човекът трябва да се нахрани и да се погрижи за изконните си потребности, за да е способен да отклони вниманието си към нещо друго.
Същото важи за егоцентрика. Природата изисква от всяка здравомислеща, пълноценена, нормална личност да изпитва известно самоприемане и самоодобрение. Безрезултатно е да порицаваме самомнителния човек и да го принуждаваме да насочи съзнанието си извън собственото си его. Той не може да отклони мислите си от своето „аз“, докато гладът му не бъде задоволен. После той наистина ще се съсредоточи не върху себе си, а върху работата си, върху другите хора и техните потребности.
Как да използваме НС/ПНН
Да поразсъждаваме как като по чудо бихме могли да подобрим отношенията си с другите. Достатъчно е да запомним магическото съкращение: НС/ПНН. В този случай то означава следното:
Ниската самооценка поражда неразбирателство и неприятности.
Когато самооценката е висока, хората са сговорчиви. Те са жизнерадостни, щедри, толерантни, охотно изслушват идеите на другите. Те са се погрижили за изконните си нужди и са способни да помислят и за нуждите на другите. Собственото им „аз“ е толкова силно и подсигурено, че могат да си позволят да рискуват. Дори понякога да сгрешат. Съумяват да си признаят, че са допуснали грешка. Ако ги критикуват и порицават, те го приемат спокойно, понеже в самооценката им не се е отворила голяма пробойна и им остава предостатъчно самоувереност.
Всеизвестен факт е, че с хората по върховете се общува по-лесно, отколкото с дребните риби. Разказват как през Първата световна война един редник изкрещял: „Изгаси проклетия кибрит.“ За свой ужас разбрал, че обектът на възмущението му е генерал „Блек Джак“ Пършинг. Промърморил някакво извинение, но генерал Пършинг го потупал по гърба и му казал: „Няма проблем, синко, радвай се, че не съм лейтенант.“
Забележката на редника не заплашвала генералския му статут. Подценяваш ли се, ставаш дребнав. Когато самооценката е ниска, неприятностите и неразбирателствата са често явление. А когато самооценката достигне критично ниски нива, почти всичко се превръща в заплаха. Затова мъжът е удушил жената, която заспала, докато и говори. Ако самооценката му беше достатъчно висока, обидата нямаше да му се види толкова непростима. Ако самооценката на седемнадесетгодишния беше достатъчно висока, той нямаше да прибегне до грабеж, за да докаже на връстниците си, „че е мъж“.
Човекът с ниска самооценка възприема като бедствие дори един критичен поглед или една по-рязка дума. Така наречените „свръхвъзприемчиви души“, които съзират подмолен смисъл дори в най-безобидната забележка, страдат от ниска самооценка. Грубиянинът и самохвалкото също страдат от ниска самооценка.